Артър Кларк - Спусъкът

— Уважавам опита ти — каза Столта, който никога не беше носил униформа. — Но, Гроувър, нали не вярваш, че си убедил оня тип?

Уилман се усмихна и поклати глава.

— Ще се радвам, ако съм успял дори само да го разколебая. Интересува ме публиката. И като стана дума за това — хайде да видим колко е била голяма.

Ореховият куб с бронзова емблема на щатската полиция на Мисури повече от шест години украсяваше бюрото на Джон Трент. Макар да му бе връчена за „Обществена служба“ — за детската програма за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, — наградата не беше толкова ценен спомен, колкото полезна канцеларска принадлежност. Не като преспапие, каквото може би бе имал предвид майсторът й, а като резултатно оръжие в борбата на НОА с червените мравки.

Когато улучи стенния екран вляво и малко под центъра, голямата колкото юмрук награда се движеше със скорост, съизмерима със силата на ръката на бивш нападател от гимназиален бейзболен отбор, все още способен да хвърли топката на четиридесет метра. Екранът се пръсна като гигантско огледало и трясъкът се чу из целия коридор.

Последиците обаче не бяха толкова удовлетворителни. Онова, което бе останало на стената, само помътня. Секретарката и първият административен заместник на Трент едновременно стигнаха до вратата на кабинета му.

— Какво става? — попита Джоулин. Кенет впери очи в останките по пода.

— Видяхте ли? — гневно извика Трент. — Някой от вас гледаше ли?

— Аз гледах — отвърна Кенет, вдигна наградата и внимателно я изтръска от парчетата пластмаса и стъкло. — Той направи така, че да изглежда като че ли само побърканите искат да се защитават.

— Веднага проверете кой е тоя Малок и какво е правил там.

— Смяташ, че е инсценирано ли?

— Да, по дяволите — презрително каза Трент. — Уилман докара четири от основните информационни служби толкова бързо, че не пропуснаха абсолютно нищо. Четири информационни служби, които отразяват на живо събитието поради една-единствена причина — надяват се да ни покажат бомбен атентат, масово убийство в реално време. А какво прави Уилман? — Трент разпери ръце. — Преспокойно ни изнася лекция за насилието и човешката еволюция, като знае, че предават всяка негова дума, защото всички гледаме с надеждата да видим кръвопролитие.

— Нямаше да го направи, ако не знаеше, че няма да има никакво кръвопролитие — продължи той ядосано. — Естествено, че е инсценировка. И това ще му се размине. Страхотна история: смел кръстоносец, фанатичен убиец, вледеняващо докосване до смъртта. Копеле гадно!

— Ще видя какво можем да намерим за Малок — каза Кенет и сложи наградата на бюрото на Трент. — И ще ти поръчам нов тринитрон.

И излезе.

Джоулин колебливо остана на прага.

— Мога ли да направя нещо, господин Трент?

— Не знам дали даже аз мога да направя нещо — изсумтя той. — Той ни се подиграва, Джоулин, вижда се по очите му. Те убиват хора, взимат ни оръжията и ни хвърлят на вълците — погубват конституцията, — а той ни чете лекция по морал!

Трент грабна ореховия куб и пак го хвърли по екрана. Този път беше възнаграден с пропукване и лютив дим, но това не го задоволи.

— Остави ме сам, Джоулин — мрачно каза Трент.

Секретарката се поколеба, после се подчини. Трент тежко се облегна на бюрото си. Гърдите му учестено се надигаха и спускаха, кръвта му кипеше в безсилна ярост.

— Господи, помогни ми! Той не заслужава да спи спокойно нощем. Помогни ми да му отнема съня. Дай ми смелост, търпение, мъдрост и някъде, някак си само един изстрел…

После с треперещи ръце започна да пише оставката си като председател на НОА.

През следващите няколко седмици Джон Трент повтаряше едно и също на приятелите си и пиявиците от медиите — че е бил председател два пъти по-дълго от предшественика си, че е готов да погледне на проблемите от друг ъгъл, че иска да отдели време за пътуване и лични въпроси, че остава верен на безкомпромисната защита на конституцията и свободите на гражданите и че проучва възможността да се ангажира по-пряко в политиката, отколкото е можел на предишния си пост.

Всичко това беше вярно, но той се погрижи приятелите му да го разберат по-различно от политическите медии, които посветиха няколко информационни цикъла на анализ на историята и перспективите за образуване на нови политически партии и после насочиха вниманието си другаде.

Трент вече бе започнал тайно да се свързва с хората, които беше избрал. Ограничаваше се с отделни личности — никакви комитети, армии, асоциации и паравоенни организации. През последните месеци тяхното поведение показваше пълна липса на професионализъм.