Артър Кларк - Спусъкът

Беше решил да се представи само на шефа на отдела, защото не искаше да се занимава с цяла стая уплашени хора — те бяха също толкова полезни заложници и без да съзнават опасността, и така нямаше голяма вероятност да извършат нещо глупаво. Бе решил да настоява Уилман да слезе, вместо да го заведат при него, заради риска от засада — не познаваше сградата и не искаше никакви изненади преди да изпълни целта си.

Но колкото повече чакаше, толкова повече разбираше, че не е обмислил достатъчно възможността Уилман да е страхливец и да се наложи да го засрами, за да го принуди да се държи достойно. Колкото повече наблюдаваше работата на персонала, толкова по-безобидни му се струваха хората — по-скоро като термити, отколкото като овце, също разрушителни и непоправими по природа. И колкото повече хора минаваха през главния вход, толкова повече се тревожеше, че може да са цивилни полицаи и убийци от спецслужбите.

— Защо се бави толкова? — попита той началник-отдела. — Къде е?

— Не знам — отвърна Доналд. — Но мога пак да му пратя съобщение по пейджъра…

— Не. Ще направиш друго. Ще затвориш сградата. Изкарай всички клиенти навън и заключи вратите.

— Какво да им кажа?

— Не ми пука какво ще им кажеш, стига да ги изкараш оттук. Действай. Изтичане на газ, срив на мрежата, пожарна тревога — вие сте опитни в лъжите. Импровизирай.

Но когато началникът се подчини, Малок вече не се чувстваше сигурен. Наблюдаваха го повече от дванадесет чифта очи, някои въпросително, други любопитно, дори весело, но не и уплашено.

— Не знаете, нали? — попита той. — Нещастни глупаци — вие не знаете, че той е измама.

— Кой? — попита началник-отделът.

— Спусъкът. Той не съществува — всичко, което сте гледали по новините, е инсценирано от ФБР.

— О, я стига! — с нескрито презрение рече една жена.

— Вярно е — разпалено настоя Малок. — Отдавна се опитват да ни отнемат оръжията. Не можеха да го направят законно, затова се мъчат да ни уплашат и да ни накарат да ги предадем сами.

Някой зад него се прокашля.

— Пиете ли си редовно хапчетата, младежо?

Малок рязко се обърна и потърси с поглед човека, който бе отправил обидата.

— Отдел „Нула“ на ФБР от почти две години подправя експлозивите. От четири години събират холивудски специалисти по специални ефекти. Всичко това е било подготвено още преди месеци от Обединените нации.

— И как го разбрахте? — обади се същият глас. Говореше кръглолик мъж с лъскаво теме и къса бяла брада.

— Да не се мислите за толкова умни, че никой да не разбере какво правите? — Думите му бяха посрещнати със смях. Ледена ярост изпълни Малок и се изписа на лицето му. — След малко ще се уверите. Ще научите истината и тогава всички заедно ще я покажем на останалата част от света.

— Тъкмо това се опитваме да правим тук всеки ден — каза една от жените на рецепцията. — Може би не е зле да седнете с някой от нашите специалисти и той ще ви убеди, че това са параноични измислици.

Беше негов ред да се засмее — горчиво и цинично.

— Искаш да кажеш да седна с някой от вашите хипнотизатори, а? Да позволя на някой от вашите невролингвистични програмисти да ме изработи, така ли? Няма да стане — поклати глава той. — Всъщност вие не сте виновни, че са ви излъгали. Съжалявам ви, наистина. Но ще се уверите, когато го чуете от собствения си водач. — Малок се обърна към Доналд и попита — Защо още го няма? Искам обяснение. Искам Уилман. Веднага.

— Не знам защо го няма. Каза, че идва. Сигурен съм, че скоро ще е тук — успокоително отвърна началник-отделът, после се обърна към служителите. — Сенатор Уилман помоли да окажем съдействие на нашия гост, без да спорим и да го провокираме.

— Чудесно — рече една висока и слаба чернокожа жена.

— Аз ще му съдействам от бюрото си. Имам много работа.

Малок скочи, хвана я за ръката и викна:

— Никой никъде няма да ходи! Уилман ми върти номера. Искам да седнете на ръба на рецепцията с лице навън. Ще ви използвам като щит. Веднага!

Неколцина понечиха да се подчинят, ала жената дръпна ръката си и се освободи.

— Миличък, ще ти трябва повече смелост, отколкото имаш, за да погледнеш под полата ми.

— Нети… — укорително рече началник-отделът.

— Моля те, шефе, не може ли просто да му фрасна един? Той ме докосна…

— Не разбираш ли? — изкрещя в лицето й Малок. — Аз нося бомба. Мога да убия всички, във всеки момент — и ако не получа съдействие от вас, предатели такива, ще го направя. И никакви вълшебни лъчи няма да ми попречат да…