Артър Кларк - Спусъкът

— Да, точно така. Един човек иска да ви види.

Сенаторът вече бе открил каквото търсеше — на екрана се виждаше младеж с къса черна коса и огромен колан с инструменти под черно-червената му риза.

— И има сериозен проблем, доколкото разбирам?

— Ами, той смята, че е сериозен. И иска да се срещне точно с вас.

— Кажи му, че ще сляза след малко. Трябва да се обадя на един-двама души.

Не беше трудно да се свърже със съответните хора. Уилман проследи от прозореца на кабинета си на втория етаж пристигането на колите на НВ25 и Екшън камера 17, които спряха до тротоара пред сградата. Скоро след това се появи дистанционно пилотирана камера на Небесно око — цивилен вариант на бойните разузнавателни камери на „Хюз“ — и занаднича през прозорците.

Но сенаторът изчака по Си Ен Ен 2 да започнат да излъчват на живо от вътрешната видеомрежа. На монтирания на стената плосък екран водещият тържествено почна: „Изключителна новина от Си Ен Ен — пацифисти под обсада в столицата. Тази сутрин кроткото джорджтаунско общество е затаило дъх, докато терорист с бомба държи повече от седемдесет души под обсада в сградата на…“

Удовлетворен, Уилман се запъти към стълбището.

До момента, в който Дейвид Томас Малок се представи на високия мъж на рецепцията, всичко вървеше според плановете му.

Старият му джип, купен на разпродажба в Далас, издържа двете хиляди километра от Палестайн, Тексас, до Джорджтаун само с две незначителни повреди. Той шофираше бавно и внимаваше да не привлича вниманието — макар че по едно време край Ноксвил, Тенеси, изпадна в паника, когато патрулна кола на щатската полиция го следва почти три километра. Малок спеше в крайпътните мотели и плащаше само в брой с парите, които беше събрал от приятели и роднини за пикапа, стереоуредбата и компютъра си.

Срещата в Рок Крик Парк мина нормално и без засечки. Няколкото думи, необходими за сделката, бяха заглушени от рева на автомобилите по околовръстната магистрала и Малок размени остатъка от парите си за петстотинте грама пластичен експлозив.

— Чист ли е?

— Абсолютно. Лично познавам майстора.

Въпреки това уверение Малок беше предпазлив. Участието на ФБР в огромната измама със Спусъка не се ограничаваше само до поставяне на микроскопични радиодетонатори в предлаганите на пазара експлозиви и до тайно облъчване на боеприпасите. Според информацията на „Търсачи на истина“, Бюрото също разполагаше с десетки агенти под прикритие в малките „патриотични лаборатории“.

Затова Малок остави джипа си в парка и продължи пеш към целта си по грижливо начертан заобиколен път, който го отведе по горски пътеки и тихи улички, без нито веднъж да наближи посолство, туристическа забележителност, обществена сграда или голямо кръстовище. Ако го бяха предали, той бе решен да го установи едва когато застанеше пред цитаделата на врага.

Ала не го бяха предали. Малок стигна и влезе в цитаделата, погледна безизразните лица на мравките вътре и призова техния господар, за да се разправи с него. Това трябваше да е изключително драматичен момент, но действителността го разочарова.

Като се наслаждаваше на очакването, той изчака на късата опашка пред рецепцията.

— Искам да видя началника ви — каза Малок, когато дойде редът му. Ръководителят на отдела дойде и се представи. Малок го заведе в една от кабинките за разговори до западната стена и му показа бомбата и залепения за дясната му длан детонатор.

— Знам истината за Спусъка. Искам да видя Уилман. Повикай го тук, без да вдигаш шум, иначе всички ще загинат. Ако го повикаш, ще позволя на тези хора да си отидат.

— Не съм сигурен дали в момента сенаторът е тук — отвърна Доналд. — Ще се опитам да се свържа с него.

— Дано опитът ти да е успешен. Нося достатъчно експлозив, за да съборя цялата сграда.

— Може ли да го съобщя на сенатора?

— Не. Просто го повикай тук. Аз ще му обясня как стоят нещата.

Той изслуша разговора с Уилман и остана доволен от развитието му. После по негово настояване двамата се върнаха при рецепцията. Оттам Малок можеше да наблюдава двата входа в помещението — вратата и стълбището. Освен това имаше плот от дъб и стомана и шестима служители, които да използва като щитове в случай, че се появи някой нежелан или неочакван.

В чакалнята и на рецепцията все още имаше клиенти и Малок каза на ръководителя на отдела да се погрижи персоналът да си върши работата както обикновено. Но докато минутите се нижеха и Уилман го нямаше, започна да преосмисля тактиката си.