Артър Кларк - Спусъкът

— Това са проекти. Все още анализираме оръжията и моделите на обучение.

— Естествено — каза Степак. — Но като стана дума за модели, флотът е снабдил всичките си самолетоносачи със Спусъци, насочени срещу подводници и безпилотни самолети, но не е направил първата стъпка към създаване на алтернативен модел — нещо, което може да издържи на атака със Спусък, за разлика от всичките ни останали спецчасти.

— Невъзможно е. Можем да пуснем на вода петстотин, шестстотин, седемстотин кораба, но ако не ги въоръжим, те няма да са по-различни от яхти, участващи в регата. Не можем да се върнем към катапултите, гръцкия огън, тараните и абордажите.

— Защо не? В страната на слепите едноокият е цар. При новото състояние на нещата основната роля на флота може да се окаже транспортирането на жива сила и снаряжение, а основна заплаха може да се окажат малките, мощни, дистанционно управлявани съдове, предназначени да пробият дупка в корпуса.

— Какво „ново състояние на нещата“? — презрително попита Мадисън. — Пистолетът, ракетата, бомбата, торпедото, артилерийският снаряд — това все още е „състоянието на нещата“ и ще продължава да е така, докато сме живи и двамата с вас.

— Напоследък да сте виждали кавалеристи, генерал Мадисън? Времената се менят. Вашият проблем е, че отказвате да видите промяната, която вече е настъпила.

Той се наведе, вдигна голямото черно куфарче в скута си, натисна с палци четящите отпечатъците му електронни ключалки и отвори капака, после завъртя куфарчето така, че Мадисън да види какво има вътре. На лицето на председателя се изписа неразбиращо изражение.

— Това е прототип на миниатюрен неутрализатор, създаден от „Терабайт“ — тихо каза министърът. — Работещ прототип. Преди да вляза го включих и обезвредих всички оръжия в тази част на сградата.

— Какво?!

— Включих го само преди няколко минути. На разстояние от сто метра от този кабинет няма нито едно действащо оръжие. Ако включа неутрализатора в електрическата мрежа, ще увелича разстоянието на триста метра и ще запазя периметъра за неопределен срок. Можете да проверите пистолета, който пазите в сейфа в бюрото си, ако желаете. Или повикайте охраната. Всички сте обезоръжени.

— Какво ви дава право…

— Това е мое задължение, Доналд — точно както беше и ваше. Но вие не заложихте на печелившия кон. Не ви хареса посоката, която взимаха нещата, и се опитахте да ги спрете. Сега вече знаете, че сте сгрешили. — Степак затвори куфарчето. — Нещата стигнаха прекалено далеч, а ние не сме готови.

— Не приемам това мнение.

— Къде е най-близката ви алтернативно въоръжена част, генерал Мадисън? Какво ще стане, когато охранителното подразделение на Пентагона се опита да използва оръжията си и открие, че са неутрализирани? Вие ни държахте в конвенционална отбранителна позиция — което значи, че сте ни оставили уязвими. Разчитахте на новите си експлозиви, за да запазите статуквото, и не се подготвихте за възможността да грешите. Това е непростимо, генерал Мадисън.

Лицето на председателя почервеня и той стисна дясната си ръка в юмрук, но не отговори.

Степак се изправи и сниши глас, за да не го чуят извън стаята.

— Сега трябва да наваксаме изгубеното време и буквално за една нощ да променим отбранителната си позиция. Двамата с президента трябва да сме напълно убедени, че човекът в този кабинет притежава и способността, и далновидността да осъществи този процес.

Той замълча и даде възможност на Мадисън да приеме предложението, ала председателят упорстваше докрай и накара Степак да го каже.

— Доналд, президентът ме прати да ви благодаря за службата и да поискам оставката ви.

Мадисън премигна, после стисна очи за миг и се изправи.

— Можете да съобщите на президента, че до довечера ще я получи.

— Знам, че ще ви е признателен за съдействието, генерал Мадисън.

Степак понечи да си тръгне, но Мадисън направи крачка встрани и препречи вратата.

— Роланд — направих каквото смятах за правилно за страната.

— Ако не беше излишно, щях да попитам дали смяташ, че неизпълнението на заповедта на главнокомандващия е проява на вярност.

— Направих каквото ми диктуваше опитът — гневно отвърна Мадисън. — Искам само да осигуря нашата сигурност.

— Знам, Доналд. Проблемът е, че нашият опит не можеше да ни помогне с нищо. — Степак отново понечи да излезе.

Мадисън го хвана за ръката.

— Трябва да ме разбереш, Роланд. Не можех да опозоря пагона. Не вярвам в това. Ние учим войниците да обичат оръжието си — при това основателно.