Артър Кларк - Спусъкът

Тамара сръчно извади от джоба на рамото си автоматично набираща карта и му я подаде.

— Ето номера, на който можете да се обадите, докато чакате, за да получите отговорите на въпросите си. Нашата информационна служба е отворена денонощно.

— Вижте, госпожице…

— Господин Райт, даже да решите да поемете риска и да подпишете декларацията, ние трябва да актуализираме устройството преди да го инсталираме на някой друг. Затова ще го направим сега, за да имате всяка възможност да вземете правилно решение за хората, които живеят тук.

— Добре, добре — намръщи се той и се почеса по челото. — Ще донеса ключа.

— Няма нужда — ние си имаме. След като свършим, ще се върнем да поговорим пак. Инсталацията е в мазето на блок „Ф“, нали?

— Точно така. Завийте наляво по Фокстрийт Лейн.

Едва се стърпяха, докато се върнат в боядисания в червено, бяло и синьо бус.

— Ох — въздъхна Тони, — надявам се не всички да са такива — половин час увещаване само за да влезем и да свършим работа за десет минути. За днес са ни определили дванайсет инсталации.

— Знаеш ли, той ми приличаше на човек, дето държи в нощното си шкафче пистолет четирийсет и пети калибър, с който никога не е стрелял — отвърна Дуган.

— Значи го използва само за преспапие — като хвърли поглед през рамо, рече Тони. Дисплеят на неутрализатора на буса светеше в зелено. — Ако не се съгласи да го включим, ще му кажем ли?

— Просто ще му кажем, че трябва да го включим за няколко секунди, за да го тестваме.

Оказа се, че ключът не им е необходим. Ключалката беше разбита. Вътре липсваше половин метър от кабела на Спусъка. В кожуха на системата имаше четири дупки от куршуми.

— Добре, значи го надцених — двайсет и втори калибър — след като разгледа дупките, каза Дуган. — Знаеш ли, това може да е първият от няколко много дълги дни.

— Да го отворим — въздъхна Тони. — Ще направя списък на необходимите резервни части.

Кабинетът на председателя на Съвета на началник-щабовете бе заобиколен от пластове от протокол и украсен с икони от традиция. Като кабинет на човека, намиращ се на върха на военната пирамида, за повечето посетители той беше заплашително място. Ала в нарушение на този протокол, традиция и власт Роланд Степак се бе самопоканил, за да се възпротиви на домакина — генерал Доналд Мадисън.

— Снощи преглеждах последните доклади за боеспособността, генерал Мадисън, и трябва да ви кажа, че онова, което видях, не допринесе за спокойния ми сън — след като се настани на един от фотьойлите, започна министърът на отбраната, погледна въпросително Мадисън и зачака генералът да седне.

— Мислех, че цифрите са много добри — отвърна генералът. — Осемдесет и осем процента от самолетите ни са в бойна готовност…

— Не се опитвайте да изместите въпроса, генерал Мадисън. И не вдигайте повече пушек. Онзи от доклада ми беше достатъчен.

— Господин министър, не разбирам защо…

— О, нима? Не смятате ли, че се заблуждавате, като смятате спецчастите за готови за действие в бойна обстановка с неутрализиращо спусъчно поле?

— Не, смятам, че това е абсолютно обосновано. Всеки един от тези бойци получава пълно и интензивно обучение с алтернативни оръжия, особено с нож и ръкопашен бой.

— И всеки един от тях все още получава автомат като основно оръжие. Всеки снайперист все още носи пушка. Всяка бойна част все още основно се обучава в стрелба. И нито една от тези части, даже рейнджърите, не е подготвена да се разгърне, за да победи враг, който се намира в спусъчно поле.

— Господин министър, ако възникне такава ситуация, няма причина да не ги използваме по този начин…

— Стига, Доналд, не разговаряте с някой шашнат адвокат от Айова, който току-що пристига в града — навъсено го прекъсна Степак. — И двамата знаем, че естествената оперативна част за спецсилите е по-близо до взвод, отколкото до батальон. И двамата също знаем, че ако ги използваме като основни бойни части, ще ги изгубим за специалните операции.

— Какво значение има това? — с неприкрита горчивина попита Мадисън. — Президентът вече почти две години използва половината от тях за охрана — очевидно е, че не им се придава голяма стойност.

Степак поклати глава.

— Генерал Мадисън, това не е достойно нито за вас, нито за този кабинет. Но може би обяснява останалата част от доклада за боеспособността. Армията обучава само по една рота в боравене с лък, тояги, електрошокови оръжия и въздушни пушки със стрелички — сякаш ще ни трябват само за спецоперации.