Артър Кларк - Спусъкът

— Сигурно така ще е най-добре — съгласи се Уилман.

— Заради секретността — повтори Броуиър. — Да, радвам се, че ми го напомняш. — Той вдигна очи към привечерното слънце. — Гроувър, пак се повтаря същата история. Къде е Гордън? Работи с Гордън — той знае какво да прави. Разбираш ли? Патентите не ме интересуват. Няма да взема нито стотинка за това откритие. Всеки, който иска Неутрализатора, може да го получи. Раздавайте го. Дайте им шанс. Дайте им шанс да се справят по-добре.

— Знаеш, че ще го направим, Карл — отвърна Голдстийн, хвана ръката на Броуиър и я стисна. — Знаеш, че ще го направим.

За пет седмици Пристройката конструира заглушаващ модул за Модел I, а след още четири месеца заводи 4, 5 и 6 бяха преоборудвани за производство на неутрализатори.

Тогава започна истинската работа — а работа имаше предостатъчно.

— Започваме — каза Тамара Дуган и подръпна твърдата яка на новата си светлосиня униформа, докато разглеждаше указателя. — Управител е Д. Райт, три А.

Партньорът й прехвърли куфарчето с инструменти в другата си ръка.

— Ако е мъж, ще говориш ти, ако е жена — аз.

— Защо не? — каза тя и вдигна куфарчето си. — Трябва да използваме всички възможни средства, за да включим пак инсталациите.

Д. Райт се оказа пълен мъж с кисела физиономия два пъти по-възрастен от Дуган и два пъти по-дребен от партньора й.

— Добро утро, господин Райт! — каза тя и включи в действие усмивката си. — Казвам се Тамара, а това е Тони…

— В комплекса не се допускат събирачи на дарения…

— Ще ми се в моя блок да беше така — спокойно отвърна Дуган. — Ние сме от техническата служба на Спасителния щит и сме тук, за да актуализираме инсталацията ви. Доколкото знам, сте уведомени за идването ни?

— Вижте, казах на момичето, че вече не използваме Спусъка…

— Така ли? Защо?

Райт изсумтя.

— Защото е прекалено опасно. Един камион от фирмата за пренасяне на багаж избухна в пламъци, вътре изгоряха всички вещи на младежа, само защото не знаеше за нашата инсталация. Застрахователната ни компания трябваше да покрие щетите и после вдигна вноските ни с двайсет процента. Още тогава трябваше да я изключа.

— Трябваше да ни се обадите — любезно каза Дуган. — Можехме да ви свържем със застрахователи, които проявяват разбиране. Всъщност все още можем да ви помогнем по този въпрос. Но тази актуализация елиминира всяка възможност за друг подобен инцидент…

— Не искам да я актуализирате. Опитах се да го кажа на момичето, което се обади…

— Господин Райт, ако прочетете договора, с който „Белууд Трейс“ е получил инсталацията, ще видите, че си запазваме правото на достъп и отговорността за поддръжка на системата. Уведомяването беше само проява на учтивост от наша страна.

— Тогава не искам да я включвате. Всъщност би трябвало просто да я демонтирате, вместо да я актуализирате — така ще си освободя склада и ще можем да използваме пространството.

— Господин Райт, имали ли сте възможност да гледате диска, който ви пратихме? В него се обяснява новата заглушаваща система, която ще инсталираме днес…

— Да не си мислите, че нямам друга работа, госпожице? Да не си мислите, че по цял ден кисна пред екрана като някой изцъклен маниак?

— Убедена съм, че работите много, господин Райт — веднага забелязахме, че комплексът е отлично поддържан. Точно затова сме сигурни — щом разберете, че положението коренно се е променило, ще се радвате, че сме дошли…

Той подозрително присви очи.

— Какво искате да кажете с това, че положението се е променило?

— Ами просто това, че спасителният щит вече обезврежда огнестрелните оръжия, без да има експлозии. При първото убийство, щом открие, че сте дръпнали щепсела, семейството на жертвата ще притежава това място — и вас.

— Мен ли?

Партньорът й пристъпи напред.

— Категорично. За да демонтираме устройството, вие ще трябва лично да подпишете декларация, с която потвърждавате, че системата е функционирала и вие сте решили да не я активирате. Всичко е посочено в първия договор.

— Ще… ще трябва да поговоря с управата — нервно отвърна Райт.

— Непременно — каза Дуган. — Междувременно обаче ние ще започнем работа.

— Ама чакайте — управата е в Бейкърсфийлд, там няма да има никой — бързо възрази Райт.