Артър Кларк - Спусъкът

Свършиха си работата изцяло по фиброоптичната мрежа за телезаседания на хотела, която според уверенията на Дибартоло бе абсолютно надеждна. Вътрешните разговори между отделните стаи не излизаха навън нито по кабел, нито в ефир и скрамблерите във всеки апартамент изключваха подслушване от страна на хотелските служители.

„Моето семейство обича «Фландърс» — с дружелюбна усмивка беше казал Дибартоло. — От три години се срещаме там на всеки шест месеца и никога не сме имали проблеми. Знаят какво значи дискретност. Знаят, че това е важно за бъдещето на хотела им.“

Като прие думите му за абсолютна истина, Трент реши, че именно Дибартоло е отговорен за двата микропредавателя, които откри в апартамента. Той се беше обърнал към мафиота, за да му предложи безопасно място за среща, но нито му бе казал каква е целта на срещата, нито го беше поканил да участва в нея. От тази гледна точка любопитството на Дибартоло бе обяснимо, ала Трент въпреки това пусна бръмбарите в тоалетната. От този момент нататък претърсваше апартамента всеки път щом спеше там, след като се връщаше отнякъде или след като беше влизала камериерката, макар че така и не намери други подслушвателни устройства.

Ако го бе подслушвал, Дибартоло щеше да научи всичко, което го интересуваше, още през първите десет минути, освен имената на другите участници, а те никога не се споменаваха.

— Възнамерявам да убия сенатор Гроувър Уилман на живо по телевизията — спокойно заяви Трент. Не си направи труда да обоснове решението си — или правилно бе преценил нагласата и характера на другите, или не. — Вашата роля е да ми помогнете двамата с Уилман да се озовем в стая, в която има оръжие и поне една работеща камера.

— Уилман не ходи никъде без неутрализаторен бус. Той живее в Хортъново пространство — отвърна Пищова. — Със сила ли ще го победим, или ще го примамим да излезе от леговището си?

— Мога да го накарам да изтегли такава карта, каквато ние искаме да държи — каза Трент. — Ще го решим заедно. Но предпочитам колкото може повече да прилича на случая с Малок — лице в лице, на място, което той смята, че контролира.

— Психологическа операция — отбеляза Гуч. — Одобрявам.

— Имам един въпрос относно сценария — рече Измъквача. — Защо се замесвате в това? Или пък камерите. Същата цел може да се постигне с обикновена бомба — което може би изобщо няма да е лесно.

— Изобщо няма да е трудно — възрази Гуч. — Само бомбата трябва да е голяма.

— И саможертвата — прибави Измъквача. — Но защо да го правите лично? Има и други начини да го очистите. Той приема избиратели. Пътува до офиса си. Ходи на черква.

— Не ходи — отвърна Трент. — Той е хуманист атеист.

— Тогава няма нужда да се безпокоим, че Господ ще го спаси, нали? — без намек за усмивка попита Гуч. — Вижте, една военна снайперистка пушка има обсег на действие около километър. Аз мога да улуча всичко на разстояние до шестстотин метра. Той не може да е толкова строго охраняван, че никога да не си подава носа навън.

— Уилман вече почти не напуска окръг Колумбия, а Вашингтон наистина е строго охраняван — каза Пищова. — Как ще го измъкнем за изстрел от шестстотин метра?

— Не — поклати глава Трент. — Чуйте ме. Не е достатъчно да го убием. Можем да го направим по сто начина и да не спечелим нищо. Смъртта му трябва да показва, че каузата му е напразна — щом Гроувър Уилман не е в безопасност, как може някой обикновен човек да се надява на това? По-добре да си запазя стария пистолет, отколкото да разчитам на вълшебни лъчи. И трябва да стане публично, пред камери. Той обича камерите. Преди да умре ще покажа на всички, че е лъжец и страхливец. Импотентен страхливец.

Измъквача прехапа устни.

— Не ви ли е страх, че може да го превърнете в мъченик?

— Не — категорично отвърна Трент. — Истинските мъченици са хората, които умират, защото Гроувър Уилман ги е разоръжил. Правя го именно заради тях. Някой трябва да спаси всички тия изложени на опасност хора. Някой трябва да възстанови равновесието. Ние можем да го направим, господа. Вярвам, че можем.

— Знаете, че можем — каза Гуч.

— Добре тогава — рече Пищова. — Ще трябва да го измъкнем от Вашингтон. Въпросът е къде. После ще трябва да решим как.

— Трябва да е някъде, където Уилман ще си мисли, че командва парада — отвърна Гуч. — Ще му покажем, че греши.

Малко оставаше Евън Столта да се разкрещи на Гроувър Уилман.

— Защо изобщо мислиш за това? Той е неудачник, сенаторе, изгуби големия си случай, а сега си изгуби и работата — известно ти е, че са го изхвърлили. Защо искаш да го спасиш? Защо искаш да го издигнеш на своето равнище?