Артър Кларк - Спусъкът

— Не съм сигурен, че ви разбирам…

— С вашето съдействие аз предадох пълния теоретичен и технически архив на Спусъка на пет държавни научноизследователски центъра — четири военни и един под юрисдикцията на министерството на правосъдието. Вече знам, че не мога да се обърна за помощ към тях. Тяхната мисловна нагласа се контролира от хора, които се чувстват застрашени от Спусъка и го разглобяват на части, за да разберат как да го унищожат, а не как да го усъвършенстват. И аз не мога да направя нищо — все едно да наема вълци да стрижат овцете.

— Разбрах ви. Искате да знаете какво можем да направим за вас ние.

— Бих се изразил малко по-отчаяно — дошъл съм да ви помоля да намерите начин да ми помогнете. Имам нужда от по-добър Спусък, Арън. От по-добър и по-безопасен Спусък. Трябва ми Спусък, въздействащ върху всички видове експлозиви, които бързаме да вкараме в играта. Трябва ми Спусък, който да има същото действие върху експлозивите, каквото има върху черния барут сегашният вариант. Трябва ми Спусък, който да ни осигури достатъчна безопасност и генералите да могат да живеят без тактически ядрени ракети, а ние, останалите, да живеем без арсенала в килера си. Трябва ми опора. Трябва ми отговор — ако не успея да го намеря, разоръжаването ще се нареди в учебниците по история до сухия закон като благородна идея, която не сме били достойни да осъществим.

Дълбоки бръчки покриха лицето на Голдстийн.

— Разговаряли ли сте за това със сенатор Уилман?

— Гроувър дойде при мен в началото на седмицата. Той има свои грижи и не ми помогна много. Разговорът ни беше доста тягостен.

— Но чуждестранните лаборатории…

— Досега не са успели да направят нещо повече от това да доизчистят първоначалния модел. Грийн спомена за теоретични пречки, за липсващ елемент.

— Уверявам ви, господин президент, ние не крием нищо от вас.

— Това ми е известно. Но първият Спусък беше ваше творение — никой не знае повече за него от вашите хора.

— Може би. Но доктор Хортън е в отпуск…

— Тогава е време да се върне на работа — рязко заяви Бреланд.

Голдстийн се намръщи.

— Проблемът е, че доктор Хортън не поддържа постоянна връзка с нас.

— Не знаете къде е?

— Точно така.

Президентът тъжно поклати глава.

— Може би не е честно да ви прехвърлям топката, Арън, но не ми остава друго — онова, което направихте досега, не е достатъчно. Трябва да продължите. Трябва да ми дадете повече, и колкото се може по-скоро. Ако не можете, ще се провалим — а съм убеден, че не го искате.

— Не, разбира се. Не.

Бреланд се изправи.

— Всъщност съвсем ясно си спомням нещо, което казахте онзи ден в Овалния кабинет — че дори нашият вид да е обречен да ражда убийци и войнолюбци, най-малкото, което ние, останалите, можем да направим, е максимално да ги затрудним. Е, все още не сме стигнали дотам. Помогнете ми. Накарайте хората си да побързат. Засрамете ги, подкупете ги, уплашете ги, вдъхновете ги — няма значение, само извлечете най-доброто, което могат да ни дадат. Защото става късно, Арън — а в този живот няма да имаме втора възможност.

— Да — замислено отвърна Голдстийн. — Напълно сте прав. Моментът е уникален. Или ще успеем, или с провала си ще потвърдим песимизма, който ни позволява да не искаме повече от себе си. Или цивилизовано общество, или общество на циници. — Той също се изправи и протегна ръка. — Господин президент, честно казано, не знам какво можем да направим, но ще проверя и ще положа всички усилия.

Голдстийн изпрати президента навън и изчака хеликоптера да излети. После включи комуникатора си и каза:

— Капитан Хил? Пригответе самолета — заминаваме за Принстън.

В хеликоптера Марк Бреланд също включи комуникатора си, свързан с пълномащабна секретна федерална мрежа, и каза:

— Говори президентът.

Поради грохота на двигателя минаха няколко секунди, докато системата разпозна гласа му.

— Гласът потвърден.

— Връзка с началника на военното разузнаване.

— Съобщавам. Връзката осъществена.

Чу се нов глас.

— Да, господин президент.

— Господин Хилгър, бихте ли включили в разговора координатора на проект „Спусък“?

— Един момент, господин президент. — По време на паузата Бреланд долови известна промяна в шума, която придружаваше третата връзка. — Моника Франсес е тук, господин президент.

— Добре. Имам един въпрос към двама ви. Арън Голдстийн ми каза, че не му е известно местонахождението на доктор Джефри Хортън. Ние знаем ли къде е?