Артър Кларк - Спусъкът

Тейър се прозя, седна и остави одеялото да се свлече от тялото й. Тасманийският дявол се ухили на Гордън от нощницата й.

— Не че си нямам друга работа — каза тя.

— Знам — отвърна Грийн и намъкна панталона си. — Просто си мислех, че ако всички се разпишем едновременно, може би ще дадем зелена светлина на хората, които чакат да се преместят.

— Наистина ли смяташ, че Тилман ще одобри строежа? Според мен ще се заяжда за всичко. Но все пак ще дойда след малко за морална подкрепа. А, и се среши, мили — изглеждаш така, като че ли цяла нощ си купонясвал с някоя курва.

Когато след два часа Тейър се присъедини към тях, пророчеството й почти се беше сбъднало. Тилман бе открил толкова много дефекти на произведените в Калифорния сглобяеми къщи, че червените флагчета, с които ги маркираше, изглеждаха почти като част от пейзажа. Ала не си беше губил времето и вече пътуваше обратно към портала. Лий завари мрачния Гордън Грийн да седи на стъпалата на верандата на една от двете големи Г-образни сгради.

— Зле ли е?

Той повдигна снопа жълти протоколи за дефекти.

— Отхвърли сертификатите на производителя, защото не били оригинали — подписани на ръка от инспектора, с релефен печат, поотделно за всяка постройка.

— Гадно копеле!

— Колкото по-малка е короната, толкова по-дребнав е царят. Но това няма да ни забави повече от два дни. Вече се свързах с производителя. Веднага ще ни пратят нови сертификати.

— Не знаех, че си настроен толкова философски — криво се усмихна Лий.

— Някои хора просто не си струват стомашните киселини — отвърна Грийн и посочи с палец през рамо вратата зад себе си. — Имаш ли няколко минути? Искам да ти покажа нещо.

Тя присви очи.

— Защо? Това не е ли административната сграда? — После повдигна вежди. — Или имаш предвид нещо плътско?

Грийн се засмя и се изправи.

— Не и на двете предположения. Хайде, ела. Ще ти покажа.

Още от пръв поглед ставаше ясно, че пространствата вътре са предвидени за живеене. Но сградата беше два пъти по-голяма от стандартните къщи в Градчето.

— Не разбирам. Бях сигурна, че според плана на това място трябва да има административна сграда.

— Така беше — весело потвърди Гордън. — Мисля, че домът на директора се равнява на административна сграда.

— Домът на директора — докато надничаше в съседното помещение, повтори тя. — Ей, тая баня е огромна. А ти къде ще живееш?

— Ами, боя се, че има само една директорска къща и двама директори.

— Лошо планиране.

— Съгласен съм. Но вече е прекалено късно да променим нещо. Затова — Грийн сви рамене — боя се, че нямаме друг избор, освен да живеем заедно.

Лий скръсти ръце и сви устни.

— Горди, не съм чувала по-мил и в същото време по-тъп начин да предложиш на някого да се премести при теб.

Гордън невинно разпери ръце.

— Само се опитвам да си изпълнявам задълженията за ефикасно разпределяне на жилищната площ. Ако живеем отделно, ще горим два пъти повече ток, ще хабим два пъти повече ролки тоалетна хартия…

Тейър се намръщи.

— Ако наистина живеем заедно, може би най-после ще имаме достатъчно възглавници за леглото.

— И ще можем да върнем половината прибори, които взехме от ресторанта — повече икономии за „Терабайт“. Какво ще кажеш?

Усмивката й се завърна, едновременно нежна и смутена.

— Как мога да устоя на един толкова предан на компанията мъж?

Грийн също се усмихна. Ала преди някой от тях да успее да каже нещо, комуникаторите и на двамата започнаха да сигнализират за приоритетен сигнал.

— Мислех си да се приближа и да те целуна — рече той, — но преданият на компанията мъж трябва да отговори на повикването, нали?

— Карл е — каза тя, като погледна дисплея.

Двамата едновременно натиснаха бутоните и след секунди се свързаха.

— Горди? Лий? Обажда се доктор Броуиър. — Гласът на възрастния учен звучеше нетърпеливо и енергично. — Каквото и да правите, зарежете го. Каквото и да възнамерявате да правите, оставете го. Искам да ми конструирате нещо.

Арън Голдстийн беше един от последните от своя вид и го знаеше. Той бе видял как препускащите около земното кълбо фирмени директори постепенно отстъпват мястото си на такива, които ръководят компаниите си дистанционно, беше гледал как статиите във „Форчън“, „Форбс“ и „Бизнес Уийк“ обявяват мултимедийната интерактивност за основно средство за управление, бе следил намаляването на фирмените самолети, докато акционерите и директорските бордове все повече оспорваха необходимостта от превозване на протоплазма от едно на друго място за сметка на фирмата. Когато „Икономичният директор“ на Макнамара попадна в списъка на бестселърите, акциите на самолетните компании за три дни спаднаха с четиринадесет процента и до края на годината командировките намаляха с двадесет на сто.