Артър Кларк - Спусъкът

Тейър имаше друга гледна точка, ала стигна до същото заключение.

— Тестовете и положението са невъзможни — моите лаборатории и полигонът трябваше още отначало да са изолирани от всичко останало. Ние застрашаваме дори жилищата на хората. Не знам дали ще струва повече да преместим тестовите устройства или домовете и лабораториите, но някак си трябва да ги разделим. Ако не го направим, не можем да продължим да работим в Пристройката.

Накрая Голдстийн обобщи двете мнения.

— Значи се налага или да вложим още пари в Пристройката, или да отпишем вече направените тук инвестиции. Трябва да решим дали да направим Пристройката постоянна част от „Терабайт“.

— Точно така — в един глас се съгласиха Грийн и Тейър.

— Добре. С Карл трябва да си поговорим. Ще ви съобщим веднага щом вземем решение.

След два дни Броуиър им даде отговор — изненадващ отговор, тъй като нямаше абсолютно никаква икономическа логика. Голдстийн щял да купи още четиринадесет квадратни километра към площта на Пристройката и да отвори касата на компанията за пълно преоборудване на обекта.

Има две условия — информира ги директорът. — Първо, двамата трябва да останете поне докато се осъществят препоръките ви. И второ, да се погрижите по време на прехода да има поне едно работещо експериментално устройство.

После дойде ред на Грийн и Тейър да се посъветват насаме.

— Какво ще кажеш? — попита Грийн.

— Това значи да се ангажираме още за най-малко една година, нали?

— Според мен две. Можеш ли да понесеш мисълта за още две години тук?

Тя сви рамене.

— Колебая се. Харесва ми атмосферата. Не мога да търпя жегата. Обичам нощното небе. Липсва ми зеленината.

— Ами работата — и компанията?

— И в двете виждам някакъв потенциал — с едва забележимо загатване за обнадеждаваща усмивка отвърна Лий. — Ами ти? Ти си волната птица. Не ти ли липсва Кълъмбъс, всички ония студентски кръчми, пълни с гаджета?

Грийн се засмя.

— Гледката тук ми харесва — както и предизвикателствата. Имам намерение да остана.

— Тогава и аз съм с теб. — Тя се усмихна мило и прибави: — В крайна сметка здравата ще загазиш, ако се опиташ да се справиш с всичко без мен.

Оттогава бяха изтекли почти седем месеца и първата фаза от преобразуванията вече беше завършена. Началникът на охраната Донован Кинг носеше отговорността за неоградената територия, пазена от четири хиляди сензора, пет автомобила и безшумен червен хеликоптер, въоръжен със светлинни гранати, сигнални ракети и боядисващи бомби. Донован открито се радваше на новите си играчки и на няколко пъти бяха виждали свободни от дежурство служители от охраната, носещи черни тениски с надпис „Охрана на Сектор 5.1“.

В пресъхналото дере в югозападния ъгъл на разширената площ на Пристройката се издигаше ново градче с три павирани улици, двадесет нови къщи, половин акър напоявана трева, универсален магазин с ресторант, фитнес зала, първокласен минитеатър и семеен център — едното му крило беше поликлиника, а другото — детска градина.

Градчето все още нямаше никакви обитатели, макар че мнозина в Пристройката вече си бяха събрали багажа в очакване да се преместят. Ала те бяха оставени на милостта на строителния инспектор на окръг Юрика — длъжност по съвместителство, в момента заемана от собственика на най-голямата фирма за доставка на строителни материали в централна Невада. Той вече беше отменил две срещи и не бе дошъл на третата.

Грийн подозираше, че ги наказват за нарушение на етикета — а именно, че не бяха бутнали нещо на инспектора. Тъй като платежните нареждания се подписваха от фирмените доставчици на Арън Голдстийн, всички материали се купуваха от другаде, а не от „Тилман Констръкшън“.

Подозрението прерасна в увереност, когато една ранна утрин позвъниха на Грийн от портала.

— Доктор Грийн, тук е някой си Робърт Тилман — казва, че идвал за окончателната инспекция на няколко сгради и че го очаквате.

Грийн сънено погледна часовника.

— Закарайте го в Градчето и останете с него, докато не дойда или аз, или господин Колкуит. Дайте му кафе, но не го пускайте в сградите без нас. Всъщност дайте му много кафе — това може да подобри мнението му за канализацията. — Служителят от охраната се засмя. Той изключи комуникатора, претърколи се надясно и побутна спящата Лий Тейър. — Лий?

Лий се размърда и се обърна към него.

— Отговорът е „не“ — измърмори тя. — Помоли ме по-късно.

— Тилман пак ни играе някаква игра. Трябва веднага да отида в Градчето. Съобщи ми по пейджъра, когато станеш — ако инспекторът още е тук, сигурно ще поискаш да дойдеш при нас. — Грийн стана. — Освен това мисля, че не си идвала там още отпреди да монтират Семейния център и хората от озеленяването да сложат чимовете на игрището.