Артър Кларк - Спусъкът

Ето защо Уилман намираше непреки и анонимни начини да налива пари в джоба на Гроусбек и да държи вратите на „Алгонкуин“ отворени — стипендии, частни дарения, договор за издаване на книга, краткосрочни консултации. Ако се наложеше, сенаторът беше готов да направи и повече: да създаде компания, която да купи заведението и да назначи Гроусбек за негов управител.

Но за момента можеше да влиза през тези врати като редовен посетител, а не като спасител, и да опитва и мнения, и първокачествено пепси. А ако имаше време, идваше рано, сядаше на бара и започваше да цеди гъбата, наречена Мартин Гроусбек.

— Какво ново се чува, Марти?

Едрият мъж престана да лъска хромираните кранчета и се обърна.

— Поръчай нещо и ще поговорим. Дай да видим, ти си пиеше кофеина студен. Имам малко „Роял Краун Драфт“. Кубинска захар, американска минерална вода, концентрат от Канада.

— В стъклени бутилки ли?

— С метални капачки и всичко, както си му е редът.

— Дай една заледена.

— Обичам клиентите, дето не питат „Колко?“ — усмихна се Гроусбек и пъхна ръка в хладилника. — Е, каква е ключовата дума днес, Гроувър? „Бреланд“ ли?

— Можем да започнем оттам. Как се продава „международният заговор“?

— Не много добре, но пък тук не ти е Южна Дакота. Тукашните хора наистина са били в чужди страни — и нямам предвид Ниагара Фолс или Тихуана.

Уилман се подсмихна.

— И тези светски и просветени хора говорят…

— Еволюцията е интересна. Преди два месеца не чувах никой да го защитава — той имаше привърженици, да, но не и защитници. Все още търсеха защитима позиция.

— И намериха ли? Мислех, че лагерите на „Създателя на хаоса“ и „Врага на свободата“ командват бойното поле.

— Забравиха да разположат предни постове нависоко — отвърна Гроусбек. — Защитимата позиция е оправдан идеализъм. Всеки път щом Бреланд повтори, че можем да се справим по-добре, още няколко души в лагера на „Създателя на хаоса“, изглежда, разбират, че говори сериозно и че е бил сериозен през цялото време.

Уилман вдигна вежди.

— И какво точно му носи това? Неохотно уважение ли?

— Точки за честност. Тайната цел, която всички циници бяха готови да припишат на него, на господарите му или на тристранната комисия, не се осъществи — докато неговата цел е пред очите на всички, както си беше още отначало. Повече цивилизованост, по-малко жертви.

— И това започва да не им звучи толкова зле, така ли?

— До известна степен. — Гроусбек се наведе напред и опря лакти на бара. — Напоследък чувам нещо като неохотното възхищение, което запазваме за човек, установил не особено допадаща ни норма.

Уилман бавно кимна.

— Някак си трябва да овладяваме одобрението си, за да не разчитат, че ще следваме установения стереотип.

Гроусбек потупа плота с длан.

— Точно така. Всъщност обвиняват Бреланд, че има прекалено добро мнение за нас. Разбираш ли, той е осакатен от това, че през целия си живот е бил заобиколен от добри хора. Хоризонтът на човек става по-широк, ако отрано е видял злото, или поне така казват.

— Звучи като заключение на човек, който живее във виртуалното пространство или филмите — рече сенаторът. — Истинският свят далеч не е толкова страшен. Повечето хора цели дни не виждат и не докосват оръжие — което се отнася и за повечето притежатели на оръжие, ако са честни.

— Няма да споря — отвърна Гроусбек. — Знам, че баща ми имаше пушка, а майка ми — револвер. Но за двайсет години вкъщи никога не съм видял нито едно от двете оръжия — а аз бях любопитно дете. Обаче ако искаш, мога да ти намеря някой и друг аргумент.

— Без да ходиш до Южна Дакота ли?

— Естествено. — Гроусбек прехапа устни. — Преди два дни на пета маса имаше един мъж, който надълго обясняваше защо програмата „Спасителен щит“ е „катастрофа“. Не беше най-красноречивият посетител на заведението, но много го вълнуваха изнасилванията в оня блок в Милуоки…

— През седмицата, след като блокът включил новия си спасителен щит — спомни си Уилман. — Бяха арестувани трима мъже, които живеели там.

— Това първо. Оня приятел каза следното: „Не всеки с оръжие е лош човек. Не всеки без оръжие е добър. Лошият човек без оръжие може да направи адски много поразии. Добрият човек без оръжие не винаги може да ги предотврати.“

— Другите на масата съгласиха ли се с него?

— Така ми се струва. — Гроусбек замълча за миг. — Гроувър, в продължение на два месеца след речта на Бреланд, когато обсъждаха някое убийство по новините, хората повтаряха: „Жалко, че не са имали Спусък“. Оная вечер на пета маса имаше една жена — тя каза нещо, каквото не бях чувал…