Артър Кларк - Спусъкът

Те продаваха тези несмъртоносни оръжия — не само по мрежата, но и на интернет-павилионите в стотици универсални магазини. Поради ниските цени и почти пълния монопол се образуваха дълги опашки, въпреки че почти всеки четвърти, издържал проверката за полицейско досие, беше отхвърлян след разговор с консултант.

В областта на развлекателната индустрия „Разум срещу безумието“ връчваше ежегодните осем награди за мир — сто хиляди долара в брой на писатели, чиито творби най-добре онагледяват идеята, че забавленията не изискват експлодиращи тела и че драматично напрежение не се постига само с вадене на огнестрелно оръжие. Възприемайки още по-активна роля, РСБ купи малка мултимедийна компания с надеждата да я превърне във водеща продуцентска фирма в областта на интерактивните и изпълнителски медии.

За съжаление обаче в основите на тази толкова амбициозно строена сграда започваха да се появяват пукнатини.

Първата привлече вниманието на Уилман в доклад, занимаващ се с видовете престъпност. Той повика експерта, ветеран с четиринадесетгодишен стаж във ФБР, който доброволно работеше в джорджтаунския офис на фондацията, за да го разпита по-подробно.

— Както прочетох в материала, който ми пратихте, след първоначалния спад няма намаляване на интересуващите ни категории престъпления. Наблюдават се постоянни или увеличаващи се цифри и промяна в социалната принадлежност на жертвите.

— Точно така.

— Какво става на улицата? Хайде да проникнем под цифрите.

Експертът сви рамене.

— Противно на общоприетото мнение, повечето престъпници не са глупави. Ако в града има петдесет банкови клона и двайсетте най-големи се охраняват със Спусъци, вниманието основно ще се пренасочи към останалите. И тъй като средната заплата спада…

— Получавате престъпници, които работят три дни седмично, вместо два — намръщи се Уилман. — Това е причината за многобройните фалшиви символи на спасителния щит. Хората, които още не са защитени, искат този знак да заявява на престъпниците: „Вървете да оберете някой друг“.

Експертът от ФБР кимна.

— По същия начин, ако търговската асоциация превърне „Уест Авеню Мол“ в защитена от спасителния щит зона, гангстерчетата ще започнат да се навъртат в „Нортланд Мол“. И когато новодошлата банда установи, че „Нортланд“ вече си има други господари, ето ви териториална война, която иначе сигурно нямаше да имате.

— Значи тъй като хората предпочитат да се преместят, отколкото да се откажат от оръжията си, Спусъкът усложнява положението, като изкуствено намалява териториите и увеличава търсенето.

Експертът отново кимна.

— Резултатът е съсредоточаване на останалите оръжия във все по-малък район и ситуацията за обитателите му се влошава, вместо да се подобрява.

— Гета на насилие.

— В известен смисъл, да.

— Значи това явление е типично за прехода, така ли? Какво очаквате да се случи, да речем, след три години, когато „Нортланд“ и повечето малки банки също бъдат защитени със спасителен щит?

— Вълците винаги търсят сакатите и изостаналите. Не ми е известна защита, която да обхваща цели градове. Очаквам същото положение, само че в още по-изчистен вариант — две общества, две култури, такива, които имат спасителни щитове, и такива, които нямат.

Друга пукнатина се прояви в проучване на икономическото въздействие на Спусъка, което включваше изчерпателен каталог на продукти, свързани с новата техника. Един ден, докато преглеждаше поредната актуализация, Уилман откри нещо обезпокоително, което изискваше личната му проверка.

В дигитален магазин, базиран в сървър на Каймановите острови, сенаторът попадна на база данни, наречена „Безопасен вход“, която се продаваше от организация на име Съпротивата. Това всъщност представляваше каталог на инсталираните в Северна Америка спасителни щитове, предлаган като нелицензирано допълнение към Глобалната навигационна система. Ако беше точен, всеки безнаказано можеше да пренесе експлозиви и боеприпаси между почти всеки две точки на картата.

Уилман уреди подставено лице да купи копие от „Безопасен вход“ и го предаде за анализ на НУС. Оказа се идентично със секретната база данни, използвана от транспортния отдел на спасителния щит, остаряла с двадесет и четири часа, но сто процента точна и пълна. След десет дни бяха арестувани един шофьор и управителят на гаража на транспортния отдел в Айдахо, но сенаторът не се успокои. Нямаше начин да направят нищо нито на дигиталния магазин, нито на Съпротивата, а такава информация струваше много пари и можеше да бъде подкупен още някой.