Артър Кларк - Спусъкът

— Разгледали сме евентуалния конфликт в три различни мащаба: глобални сблъсъци на суперсили, локални сблъсъци и отделни схватки. Анализирали сме всеки от тях в светлината на две различни възможности — при положение, че Съединените щати запазят сегашния си монопол върху далекообхватни насочващи се Спусъци втори модел, и при положение, че не успеем. Това ни дава шест различни модела на конфликти. Във всеки от тях сме оценили нашата готовност да се справим с въоръжени със Спусъци противници в четирите пространствени сектора — суша, въздух, море и космос. Цялостното ни заключение, господин президент, е, че във всички модели на конфликт, освен в един, до шест месеца ще възстановим пълното си доминиране на бойното поле както преди Спусъкът да се появи. До половин година ще сме в състояние да преодолеем всяка базирана на спусъчно поле отбрана и да използваме конвенционалните си оръжия, за да постигнем своите цели.

— А изключението е…

— Изключението е глобалният конфликт с Китай при използване на Спусък втори модел. В този случай ни остават между дванайсет и шестнайсет месеца до възстановяването на решителното ни преимущество.

— Нека изясним нещата. Искате да кажете, че само след шест месеца ще неутрализираме Спусъка като възпиращ фактор, така ли?

— Да, господин президент.

Бреланд чу отговора му като „Моят наследник ще може безнаказано да започне война“.

— Как сме успели да го постигнем толкова бързо?

— Бихте ли погледнали втори раздел… — Шрок изчака, докато Бреланд стигне до съответното място в четящото си устройство. — Спусъкът всъщност поставя само два тактически проблема. Първият е преждевременното детониране на боеприпасите — главно на торпеда, ракети и артилерийски снаряди. За да се справим с това, ние създаваме ракети с по-мощни ядрени бойни глави и различни осколочни снаряди. Целта е да постигнем поражение при ефективния радиус на действие на Спусък първи модел. Тя се оказа постижима.

— По-мощен взрив — това ли е всичко? — намръщено попита Бреланд.

— Създателите на ядрени оръжия обичат точно такива предизвикателства, господин президент — да вместят повече в по-малко. Освен това имаме блестящи специалисти във Военноморския център за въздушен бой и Лабораторията по военноморска техника. Понякога заменяме конвенционалните експлозиви с такива, които не съдържат нитрати — след време можем да очакваме повече от тези разработки. В други случаи сваляме бойните глави на ракетите и ги заменяме с инертна маса. В края на краищата, да изстреляш камък от Су-27 е почти все едно да хвърлиш бомба.

— Сигурно. Щом птица, попаднала в двигателя, може да свали самолет…

— Точно така. Вторият проблем е точността и мощността на оръжията, действащи на принципа на кинетичната енергия. Не става въпрос за обсег, защото обсегът на всяко бойно оръжие, освен служебните ни пистолети, вече е достатъчно голям, за да стреля извън ефективния радиус на действие на Спусъка първи модел. Въпросът е да улучим целта — ефективният обсег на някои наши оръжия е по-малък от обсега на Спусъка, а опитът ни показва, че повечето поражения са от още по-малки разстояния.

— И как се справяме с това?

— По няколко начина. Променяме снаряжението в пехотните части, така че да има повече тежки оръжия и снайперистки пушки — и разбира се, в същото време променяме тактиката. Сваляме от снаряжение експлозивните патрони за автоматично оръжие. До известна степен заместваме конвенционалните оръжия с въздушни и електрически. Променяме заряда на боеприпасите, за да получим неексплозивно разширяване и осколочен ефект.

— Само това ли е нужно? Тези промени ми се струват… почти тривиални.

— Това е приспособяване — отвърна Шрок. — Истинската промяна е на тактическо равнище. Освен ограничения обсег, най-сериозният недостатък на Спусъците е тяхната податливост на ЕМИ. — След като на лицето на Бреланд се изписа въпросително изражение, той бързо прибави: — Електромагнитен импулс. Страничен ефект на ядрената експлозия.

Президентът запремигва.

— Моля?

— И трите вида въоръжени сили се готвят да върнат на бойното поле ново поколение тактически ядрени бойни глави. Военновъздушните сили разработват два варианта — единия за въздушен бой, другия за наземна подкрепа с подвижна ядрена установка. Флотът също проучва двата варианта, единия против подводници, другия против кораби. Може да имат нужда и от нещо за въздушен бой. Сухопътните сили работят върху снаряди с ядрен връх за сто и двайсет и сто и петдесет милиметрови платформи.