Артър Кларк - Спусъкът

Броуиър кимна.

— Радвам се, че се видяхме, Джефри. Приятно пътуване — закъдето и да пътуваш.

Джефри пренощува в един мотел край университета и на сутринта хвана първия влак. Но въпреки това, когато накрая се прибра в апартамента си, осъзна, че това не е неговият дом.

На следващия ден продължи пътешествието си.

Промяната настъпи бързо, внезапно и окончателно. В деня след включването на Тони Франклин в проекта Националният съвет за сигурност пое неговото ръководство от комисията.

Нямаше подписване на документи, защото проект „Генерал“ официално не съществуваше. И тъй като три от четирите места в двата органа се заемаха от едни и същи хора — президента Бреланд, външния министър Кареро и министъра на отбраната Степак — значението на промяната не стана незабавно очевидно. Всъщност на пръв поглед последиците бяха маловажни.

Съвещанията се преместиха в нова заседателна зала в друго крило. Тъй като вече нямаше нужда да измислят оправдание за присъствието на президента, заседанията можеха да се провеждат по-често — два пъти седмично, вместо веднъж. Освен това продължаваха повече и често поглъщаха цяла сутрин или следобед.

Ала въпросите бяха същите, същите бяха и главоболията. НСС все още трябваше да се съобразява с пасивната съпротива на Пентагона и активната на Конгреса. Все още трябваше да се бори с бързо развиващото се и постоянно променящо се положение и в, и извън странната. И точно както преди, усърдието не гарантираше край на изненадите.

И все пак от промяната имаше полза, ако човек знаеше какво да търси.

Най-лесно се забелязваше замяната на Ричард Нолби с Тони Франклин. Това прекрати участието на шефа на кабинета в разглеждането на въпросите, свързани със Спусъка, и елиминира един досаден проблем за Бреланд. Бившият главен помощник на председателя на Конгреса беше единственият истински представител на Вашингтон в Белия дом и президентът се дразнеше от навика му да преценява политическата изгода от всеки ход — тъкмо обратното на духа на проекта.

Сега Нолби бе изтласкан настрани и това в известен смисъл не му позволяваше да се оплаква на Бреланд от понижението — вицепрезидентът бе законен член на НСС, а Спусъкът очевидно попадаше под неговата юрисдикция.

Промяната, довела до изместването на Нолби, беше отдалечила Гроувър Уилман от взимането на решения. Официалните протоколи на НСС бяха секретни и Бреланд не можеше да ги праща на сенатора, нито дори подробно да го информира. Това радваше генерал Мадисън и Съвета на началник-щабовете, които смятаха Уилман в най-добрия случай за иконоборец и в най-лошия — за предател в редиците си.

Но най-съществената последица от промяната бе, че Бреланд вече разполагаше със значителните средства на НСС и неговия професионален състав. Той вече не зависеше от добрата воля на Съвета на началник-щабовете, за да получава съвети във военната област, нито от способността си да задава точни въпроси. Експертите на НСС имаха опит в измислянето на въпроси, включително такива, които засягаха интересите на високопоставени личности. Нещо повече, когато се налагаше, Съветът разполагаше с информацията, връзките и властта да изисква отговорите от самия Пентагон.

Един пример за въпрос, за който Бреланд никога нямаше да се сети: чии кариеристични амбиции заплашва Спусъкът и има ли това връзка със съпротивата сред генералите и адмиралите? Изложението на експерта Джон Милър посочваше, че най-засегнати от новата техника са онези, които традиционно най-бързо се издигат в йерархията. Представените от него конкретни случаи изобличаваха двама генерали, които поставяха личната територия и поста си пред националната сигурност.

По-добрата информираност обаче не означаваше непременно добри новини. И официалният доклад, подготвен от главния експерт Уендъл Шрок и озаглавен „Следващата война“, беше всичко друго, но не и приятно четиво.

По настояване на Харис Дрейк, референт на президента по въпросите на националната сигурност, Шрок и трима негови помощници бяха проучили отношението на четирите вида въоръжени сили към перспективата от сблъсък с враг, въоръжен със Спусък. В деня, преди да представи доклада на заседание на НСС, главният експерт бе изложил накратко анализа си пред Бреланд и в резултат президентът се беше почувствал така, сякаш за пръв път чува цялата истина.