Артър Кларк - Спусъкът

— А ти от кои си, Барбара? — попита Броуиър. — От лъвовете или стършелите?

Тя се засмя.

— Аз съм стерилна кръстоска.

Натрапването бе от страна на Самюъл Бенингтън-Хастингс, темпераментен физик от Кеймбридж с постдокторска стипендия, който изглеждаше достатъчно млад, за да накара Хортън да се почувства стар.

— А, значи вие сте легендарният човек със Спусъка — каза той и се настани на един от свободните столове. — Това значи ли, че нашият потаен доктор Броуиър най-после ще ни позволи да си поиграем с новите играчки?

Броуиър добродушно изсумтя.

— Доктор Сам си мисли, че крия нещо от него.

— Ни най-малко — криете го от целия факултет — отвърна Бенингтън-Хастингс. — Доктор Броуиър задава хиляди въпроси за всеки един, на който отговаря. Когато го питам какъв е фокусът във вълшебната кутия, той само се усмихва като Буда. — Младият физик се пресегна и потупа Броуиър по корема. — А и започва да прилича на Буда.

Броуиър леко го удари по пръстите с лъжицата, после хвърли срамежлив поглед към Хортън и каза:

— Откакто пострадах — в края на краищата е зима. Пък и храната е чудесна…

— Само се надявам да си водите подробни бележки, за да не се наложи доктор Хортън да прекара остатъка от кариерата си в опити да разшифрова Последната теорема на Броуиър. Все пак щеше да е по-добре, ако идвахте с мен във фитнес центъра по изгрев-слънце за хата йога и двайсет и пет обиколки. Така ще живеете вечно — може би дори някой ден ще се прочуете.

— Ако трябва да ставам по изгрев, за да тичам, доктор Сам, какъв е смисълът да живея вечно? А, ето че ни носят вечерята.

Хортън намигна на Бенингтън-Хастингс и се наведе към него.

— Ти не разбираш, Сам. Карл не знае какво има във вълшебната кутия. Виждаш ли, истината е, че от двайсет години ми виси на шията. Тук е само, за да ме шпионира.

— Уф, страхотно, отвсякъде съм заобиколен с лъжци. Да живее напредъкът на науката. — Когато сервитьорът стигна до масата, той стана. — Тъпчете се, да, дано артериите ви се втвърдят като камък и оная ви работа увисне като празна змийска кожа.

Броуиър весело се засмя. Хортън го проследи с колеблива усмивка и удивен поглед.

— Какво беше това? Кой е тоя?

— Ами, доктор Сам ще ти каже, че произхожда от дълъг и прочут род английски ексцентрици и че Джон Клийз 15 15 Джон Клийз (р. 1939) — английски комедиен актьор. — Б.пр. му е духовен водач. — Широко усмихнат, Броуиър поклати глава. — Не му го казвай, Джефри, но той ми е много симпатичен. Сам е талантлив имитатор и абсолютно непочтителен. В главата му живеят пет-шест различни герои и той изненадващо се преобразява в някой от тях — накрая ти се удаде възможност да видиш онзи, когото наричам „Доктор Бомбай“. Но не го подценявай. Когато пристигнах, доктор Сам ми помогна с комбинаметриката. Той е много интелигентен младеж. И се басирам, че когато представяме статията си за резонансната механика, Сам ще седи в средата на първия ред.

Хортън не отговори нищо и докато на масата все още имаше храна, нито един от двамата не спомена за работа. Броуиър го разпита за пътешествията му и Джефри с изненада установи, че може да разкаже достатъчно забавни анекдоти за преживяванията си.

— Поддържал ли си връзка с Лий и Горди? — попита възрастният учен по време на десерта.

— Колкото и с теб — призна Хортън. — Как са те?

— Доколкото мога да преценя, в Пристройката всичко е нормално. Явно се допълват взаимно като ръководители.

— Не питах за това.

— Аха — рече Броуиър. — За онова. По последни данни се приближават един към друг със скорост, в сравнение с която ледниците изглеждат направо чевръсти.

— Наистина? Толкова ли са напреднали? Кой ти даде тези данни?

— Лий.

— Аха, версията на песимиста. Ако знаехме версията на Горди, можехме да получим средната стойност и да сме наясно точно какво става.

Броуиър изсумтя.

— Предполагам, че не си поддържал връзка и с никого във Вашингтон.

— Не. Заминах си и те не се претрепаха да ме гонят. Даже не получих коледна картичка от президента.

— Според мен Бреланд не праща картички на никого — усмихна се Броуиър.

— Голям късмет. Трябваше да си взема някакъв сувенир от Белия дом.

— Пак ще те повикат. Имаш приятели там.

— И къде другаде?

Броуиър изпъшка.

— Много рано си престанал да следиш новините.

— Нима? Наесен Бреланд ще загуби изборите с огромна разлика.

— Сигурно. — Броуиър остави смачканата си салфетка в празната чиния. — Но това е политика, Джефри. За теб не съдят по същите стандарти. Пък и не бива да поемаш вина, която не е твоя.