Артър Кларк - Спусъкът

Броуиър доволно се усмихна.

— Да, точно така, Джефри. Това „какво друго“ е информация. Информацията организира и диференцира енергията. Информацията регулира и стабилизира материята. Информацията се разпространява чрез материя и енергия и осъществява взаимодействията между тях. Това е целта на сътворението, противоотровата за хаоса.

Забил невиждащ поглед в пода, Хортън обмисляше думите на Броуиър.

— Ако вселената се състои от енергия и информация — бавно каза той, — Спусъкът по някакъв начин променя информационния пакет на определени субстанции…

— Променя го, разбърква го и го дестабилизира — поясни Броуиър. — При това грубо. Устройствата, които сега строим, са невероятно прахоснически — все едно да ударим компютър с десетхилядиволтова мълния, за да променим няколко байта от програмирането му. Чиста случайност е, че някъде в информационния шум, който описва твоя прототип, е имало няколко разбираеми думи на езика на резонансната механика — новата наука за материята. Ти си се натъкнал на химическата характеристика на някои нитратни съединения, които са приели сигнала ти от въздуха като радист, намерил глас в пращенето…

— Но ако можем да се научим да четем и пишем на този език…

— Сега виждаш ли защо казах, че трябва да се върнем към Поулинг и да започнем наново?

Идеята бе прекалено мащабна и го сварваше неподготвен. Хортън усещаше, че съпротивата му започва да се усилва.

— Това не е ли само игра на думи? Или наистина си разработил репрезентативна система? — Въпросът прозвуча по-скептично, отколкото искаше.

— Обиждаш ме, Джефри. Ясно ти е, че това не е наука, докато не го изразиш с цифри.

Този път Хортън видя веселото блещукане в очите му и разбра, че обидата му е престорена. Той дръпна ръкавите на пуловера си до лактите и стана от стола.

— Добре. Да идем при дъската. Покажи ми уравненията.

Останаха близо два часа до гигантската бяла дъска, закачена ниско над пода на общата стена със стая 115. През първия час Броуиър седеше на стол с колелца и се движеше назад-напред с дебел черен маркер в ръка. През втория седеше в средата на кабинета, откъдето можеше да гледа цялата дъска и обсъждаше нещата с Хортън, който правеше разни добавки с яркочервен маркер.

Накрая и Джефри се отдръпна от дъската и върна червения маркер на Броуиър.

— Е? — попита възрастният физик. — Какво реши?

— Реших, че трябва да ме черпиш една вечеря — отвърна Хортън. — Скъпа вечеря. Ще можеш да си я позволиш с парите от втората си Нобелова награда.

— А, пфу — такива приказки са извънредно преждевременни — пренебрежително махна с ръка Броуиър. Хортън обаче виждаше, че е доволен. — Просто ми кажи, че ти звучи логично.

— Така е — потвърди Джефри и постави ръка на рамото му. — Не откривам нито една грешка. Не че съм най-критичният слушател, който можеш да намериш. Но ако свършва толкова добре, колкото започва, Карл, това е страхотен успех.

Броуиър се засмя и го потупа по ръката.

— Благодаря, Джефри. А сега избърши дъската и ще отидем да вечеряме.

Институтският ресторант не бе точно мястото, където Хортън искаше да празнуват, но се съгласи с Броуиър, че няма да са първите, които отбелязват там такъв повод.

— Наистина. И освен това — увери го Броуиър — храната си е прилична. Институтът много добре се грижи за стомасите ни. Хайде, кажи ми, кога за последен път си виждал такова меню в университет?

Хортън веднага установи, че Броуиър не преувеличава. Ястията, които очевидно се сменяха ежедневно, тъй като менюто носеше днешна дата, идваха от пет континента и повече от десет национални кухни.

Също като предишната им вечеря заедно, докато чакаха да им донесат поръчката, Хортън трябваше да изтърпи две запознанства и едно натрапване. Запознанствата бяха с кръглоликата дружелюбна Барбара Глени-Голдън, гост-професор по исторически науки, и Роджър Петраноф, декан на математическия факултет.

Макар че и двамата учени бяха изключително любезни, Хортън вътрешно се измъчваше, докато се усмихваше и си разменяше учтивости. Прекалено се срамуваше от известността си, за да се отпусне, и прощалните думи на Глени-Голдън само изостриха чувствителността му.

— Знаете ли, млади човече, вие определено направихте моята област по-интересна — каза тя. — Лъвовете от икономическата школа по исторически анализ спокойно дремеха, като си мислеха, че са на върха на хранителната верига — а сега вие раздвижихте стършелите от техническата школа и те причиняват доста неудобства на лъвовете.