Артър Кларк - Спусъкът

— По-бавно учиш, а?

Броуиър се засмя.

— О, слава Богу. Само едно нещо ме плашеше повече от мисълта, че ти никога няма да се върнеш…

— Мисълта, че ще се върна без чувството си за хумор ли?

— Точно така. Нали знаеш, доста дълго беше ужасяващо сериозен.

— Ами, случваше ми се за пръв път — с мрачна усмивка отвърна Хортън. — Преди никога не бях променял историята.

— Още не сме свършили, Джефри — каза Броуиър. Очите му блестяха от нетърпение като на родител, очакваш детето му да види току-що украсената коледна елха. — Не искаш ли да знаеш защо съм чел Поулинг?

Хортън прехапа устни и се осмели да предположи.

— Открил си нещо за Спусъка и енергийната връзка…

— Защото двамата с теб трябва да пренапишем неговия учебник. Защото трябва да се промени целият фундаментален модел. Знам защо действа Спусъкът, Джефри. Знам какво си направил — и защо постоянно попадаше в теоретични задънени улици.

— Е, казвай!

Броуиър погледна към вратата, за да се увери, че е затворена.

— Били сме тесногръди глупаци, Джефри — опитвахме се да напъхаме новото чудо в тесните обувки на вчерашни моди. Изобщо не разсъждавахме радикално. Всъщност е съвсем разбираемо. Според мен всички сме се заблуждавали, че революцията вече е дошла и си е отишла, че системата ЕЛЯФ е промяната на парадигмата, която сме чакали. Но тя не е била самата промяна — а само първичните трусове, които са я предвещавали.

— Проклет да съм, ако не ти доставя удоволствие да ме измъчваш с бавене — ядосано рече Хортън.

Очите на Броуиър се разшириха обидено — Джефри нямаше представа дали се преструва.

— Ти ме караше да чакам месеци, а сега ми се сърдиш за няколко минути, така ли? Имам право да се гордея.

— Извинявай — със смутена усмивка каза Хортън.

— Може и да ти простя. А може и да те поизмъчвам още двайсетина минути, само за да те дразня. Е, докъде бях стигнал?

— До промените на парадигмата. До фундаменталните принципи на модела. И до пренаписването на учебника на Поулинг.

— Промените на парадигмата — повтори Броуиър. — Джефри, защо в модела на ЕЛЯФ има такова нещо като материя?

— Моля?

Броуиър повтори въпроса.

— Струва ми се, че системата ЕЛЯФ не обяснява защо съществува материята — поклати глава Хортън. — Тя отговаря само на въпроса как — материалната същност на енергията като колабирала вълнова функция, стабилността на колабиралото поле, асиметрията на факторите на прехода, но това не е отговорът, за който питаш, нали?

— Не. Погледни картината, която сме нарисували ние физиците: Енергията е енергия. Материята е енергия. Какво още? Силите — които се предават от векторни бозони, които са елементарни частици, които са материя, а материята е енергия. Тогава защо вселената е толкова сложна? Защо не се състои само от бялата Божия светлина, чиста и недиференцирана? Защо трябва да има въздух, камък, дърво, бюро, стена, аз или ти?

— Уравненията на Кастенмах…

— … описват как — не обясняват защо.

Хортън се наведе напред.

— Карл, може би ми липсва твоята първоначална инерция, но тук не сме ли извън областта на науката? Мислех, че сме метнали хуманитарния факултет да вземе катедрата по теология.

— Тук сме извън областта на физиката, която се занимава с материя и енергия — отвърна Броуиър. — Но не и извън областта на науката.

— Че какво друго има?

Очите на възрастния учен проблеснаха.

— Сега вече задаваме правилните въпроси. Какво друго, наистина! Какъв е факторът, който води до разпадането на първичното енергийно поле на толкова много отделни състояния на полето — четири сили, дванайсет елементарни частици, сто елемента, сто хиляди съединения? Каква е същността на разликата, която позволява да съществува пълно чекмедже с моливи, цяло небе със снежинки, цял плаж с песъчинки — като всеки елемент запазва своя индивидуален характер и самостоятелно съществуване, без да жертва същността на формата си?

— Хм, говориш за ефектите на квантовата неопределеност, нали? Стохастичен вариант. Всичко зависи от пълнотата на описанието на конкретните обекти. Пясъкът показва единство при определена разделителна способност и вариации при друга.

— Прекалено е субективно. Или има милиарди песъчинки, или няма. Те или съществуват независимо от възприятието, или заради него. Избирай.

— Гласувам за материалистическата позиция — отвърна Хортън. На лицето му се беше изписало озадачено изражение и той последва отговора си с въпрос. — Да не би да се опитваш да кажеш, че тяхната идентичност, тяхното съществуване се дължат на конкретизирането на свойствата им?