Артър Кларк - Спусъкът

Възможно е все още да не е време за тази реалност. Ала ние можем завинаги да променим природата на спора и да дадем на онези, които споделят нашето виждане, символ и пример, около които да се обединят. Може би не е по силите ни да ускорим бъдещето — тази страна все още е млада и понякога упорито късогледа. Но въпреки това можем да сме гласът на пророчеството, акушери, ако не майки на една нова епоха. Нашата всеотдайност и пример ще гарантират, че това бъдеще ще има реални прилики с идеалите ни за по-сигурно, по-цивилизовано общество.

Ето какво изисква от нас времето. Ето с какво можем да помогнем на президента. Нека всеки наш ден има значение.“

Напечатано на фина хартия, вместо разпространено по електронен път, лично подписано от бившата представителка на Алабама в Сената и оставено на ръка от нея на близо тристате бюра в президентството, Хвалебственото слово оказа много по-голямо въздействие върху персонала, отколкото предполагаше Бреланд. Имаше няколко предателства и оставки, но останалите се сплотиха около президента и се опитаха да го защитят от бурята, която бушуваше навън.

По ирония на съдбата едно от убежищата, които откриха за него, бе Западна Европа. Бреланд беше по-популярен в Кьолн, отколкото в Чикаго, по-уважаван в Бон, отколкото в Бостън. Всички държави от Европейския съюз отдавна се бяха отказали от споровете си за частното притежаване на оръжие — и бяха отсъдили в полза на обществената безопасност. За типичния гражданин на Англия, Германия или Франция бе трудно да разбере, че американският президент може да има проблеми, тъй като е предложил отдавна закъсняло решение на един грозен порок на Америка.

Ала в популярността му имаше нещо повече от обикновено съчувствие към един несправедливо оклеветен човек. Повечето от същите тези държави от Европейския съюз десетилетия наред се бяха борили с градския тероризъм и подарения им от Бреланд Спусък беше осигурил на полицията мощно ново оръжие срещу автомобилите бомби и експлодиращите писма. И за разлика от Америка, тук никой не протестираше срещу творческото и агресивното използване на Спусъка.

Наследници на Модел I бяха заровени под десетки кръстовища в Париж и още три френски града и образуваха мрежа, която изключително затрудняваше пренасянето на бомби. По железопътните линии и в магистралните тунели в швейцарските Алпи имаше контролни пунктове с мощни излъчватели. Големи райони от Лондон, Белфаст, Женева, Амстердам, Рим, Варшава и Берлин бяха евакуирани и проверени за неексплодирали боеприпаси, след което бяха поставени под постоянната защита на Спусъци.

Създаването на тези „безопасни зони“ представляваше пресметнат риск и имаше известен брой жертви, въпреки проверките с детектори за метал и скенери за магнитна аномалия — една черква от тринадесети век в Болоня, „Сан Франческо“, и един десетгодишен административен център в Бон частично пропаднаха в кратерите, оставени от дълбоко заровени бомби, а пожарът, подпален от бойна глава У-1, избухнала под мазето, нанесе сериозни щети на жилищен блок близо до Парламента. Но обозначените със синьо-белия символ с гълъба на Бреланд безопасни зони бяха толкова популярни сред туристите и местните жители, че тези загуби не попречиха на програмата.

В същото време полетата и горите из целия европейски континент бяха прочистени от бомбите и снарядите, останали от почти два века войни. Оказа се, че в земята все още лежи смайващо количество експлозиви и работата се превърна в зрелищно събитие, редовно осигуряващо богат материал за мрежата.

Извън Европейския съюз подобни „контратерористични операции“ и „забранени зони“ започнаха да се появяват край Нил, където новото демократично правителство на Египет искаше да върне западняците при пирамидите и храмовете, в Сараево, чиито жители бяха решени да възстановят своя красив космополитен град отпреди първата гражданска война, и в Сингапур, който се бе обградил с „крепостен ров“ от спусъчно поле и се беше обявил за „островен град на мира“.

Правителствата на повече от дванадесет островни държави в Далечния изток — от Соломоновите острови до Филипините — разчитаха на Съединените щати и Япония да се върнат и да разчистят не само бойните полета, но и териториалните води, в които се бяха сражавали, и флотът на САЩ бе започнал да изпитва спусъчен трал в Гуадалканал. Премиерът на повторно обединения Виетнам се обърна със същата молба към правителствата на Франция и Съединените щати.