Артър Кларк - Спусъкът

Гледана от окръг Юрика, Принстън или от имението на Голдстийн в Мериланд, цялата тази дейност приличаше на пълно реабилитиране, гаранция, че няма връщане назад.

Ала от офисите на сенатор Уилман и „Разум срещу безумието“, генерал Мадисън и другите началник-щабове, Ансън Трип и Националния съвет за сигурност, Ричард Кареро и геополитическите аналитици от външното министерство се разкриваше друга гледка. Те не бяха загрижени за разчистването след последната война, а за предотвратяването — или ако се наложеше, спечелването — на следващата. И все още не беше ясно дали Спусъкът може да им помогне в това.

Никой в тези кръгове не вярваше, че Спусъкът ще сложи край на агресията само с мирни демонстрации. Масово се смяташе, че някой някъде ще трябва да вдигне въоръжените сили на крак. „Ще е нужна още една Хирошима“ — гласеше вледеняващият израз, който бе получил печална известност.

И те чакаха, готови за „истинското“ изпитание на Спусъка, знаейки, че ако реагират прекалено бавно или колебливо, ще трябва да го правят пак. Чакаха грохота на агресията на място, което са в състояние да достигнат навреме и със смазваща сила, грохот, достатъчно мощен, за да бъде чут от всички.

Чакаха, замръзнали в неуверена готовност и с неясен противник. Чакаха и междувременно продължаваха обучението, подготвяха невъоръжени пилоти, моряци и войници да посрещнат вражеска армия, чуждестранен флот. Ако Спусъкът не сработеше, щяха да бъдат дадени много жертви от спецчастите за тактическа намеса.

Чакането най-после свърши на 6 юни, когато пожизненият президент Хасан Хюсеин поиска Сирия, Саудитска Арабия и Кувейт да спрат строежа на поредица от петдесетметрови кули, разположени точно на границите им с Ирак.

„Ние знаем истинската цел на тези кули — заяви Хюсеин в самохвално обръщение към нацията. — Ние знаем, че твърденията за отбранителен щит са лъжа. Тези кули се строят, за да могат нашите врагове да ни шпионират, за да могат неверниците да наблюдават нашите села, градове, улици, домове и джамии. Тези кули се строят, за да могат нашите врагове да вливат пагубни енергии в телата ни, докато спим, енергии, които предизвикват рак и изпиват живота от неродените ни деца.

Ние няма да им го позволим. Ние няма да приемем това коварно нахлуване в нашата независима земя и нашите свещени места. Кулите трябва да бъдат разрушени. Ако враговете ни не променят политиката си и не унищожат тези зли оръжия, аз ще пратя нашите смели пилоти и войници да ги разбият и да пръснат противниците ни из пясъците.“

За да покаже, че ултиматумът му не е голословен, Хасан Хюсеин прати две бронирани дивизии, подкрепени с артилерия и зенитни батареи, на юг и ги разположи на четири часа път с кола от кръстопътя Рафа на саудитската граница, където бяха завършени осем километра кули. Ала още преди танковите колони да наближат мястото, от другия край на света пристигна смесена ескадрила от Р-22 „Раптор“ и Р-117В „Найтхоук“ и кацна в Ал-Хаяния, само на четиридесет минути от границата.

Поостарелите „Найтхоук“ носеха военния вариант на Модел I, а Р-22 — далекообхватния Модел II. Но дори техните екипажи се питаха какво могат да направят осем самолета без ракети под крилете и с камери вместо картечници отпред срещу повече от сто и двадесет танка. Те изслушаха публичното предупреждение на Бреланд към Хюсеин, без да се надяват, че иракският президент ще го послуша.

На другата сутрин иракските сили се придвижиха на разстояние един час от границата и Хасан Хюсеин издаде нов ултиматум, този път включващ Съединените щати в списъка със злодеи. „Ние няма да чакаме да станем ваши жертви, нито излишно да рискуваме живота на нашите бойци. Не ще можете да отвлечете вниманието ни с безкрайни преговори, нито да ни забавите с празни обещания. Кулите трябва да бъдат разрушени.“

До залез-слънце и последните строителни групи, които бяха работили по саудитската граница, събраха багажа си и се изтеглиха.

В четиринадесет часа вашингтонско време Степак и Трип прекъснаха поредната среща на президента Бреланд, за да му съобщят новината за иракското нападение.

— Имаме нова сателитна информация — каза министърът на отбраната, докато бързаха по коридорите към командната зала. — Иракските части край Рафа се придвижват на изток с висока скорост и по пътя от Ал-Басра към Кувейт се насочват още шест дивизии.

— Значи в края на краищата целта е Кувейт — като разглеждаше картата, рече Бреланд. — Рафа е била маневра.