Артър Кларк - Спусъкът

Всяка експлозия сякаш се понасяше нагоре и се опитваше да сграбчи деликатните повърхности на самолета, да улучи с шрапнели въртящите се турбини и телата на пилотите. Ала скоростта ги отнесе надалеч от опасността, като че ли бяха яхнали самия хаос.

Самолетите се разделиха на двойки и прелетяха още четири пъти над огневите позиции и съседния лагер, сега осветени от ужасяващи пожари. Накрая нямаше повече взривове, защото на земята не остана нищо, което да заплашва самолетите.

Други четири призрака настигнаха плячката си по пътя Аз-Зубейр — дълъг конвой подкрепления, следващи трикилометровата колона танкове, произведени в Русия и Индия. Първият „Найтхоук“ прелетя вдясно, а вторият вляво от пътя и това бе достатъчно, за да унищожат конвоя. Двата Р-22 „Раптор“ се движеха отзад и не откриха нищо, към което да насочат своите Модели II.

Когато настигнаха бронираната колона, я завариха пръсната из пясъците. Нямаше значение. След по-малко от две минути всички танкове се превърнаха в пламтящи ковчези. Символичният картечен огън, насочен срещу самолетите през първите секунди, не нанесе щети и въпреки предаденото по радиостанцията предупреждение от конвоя, нито едно от зенитните оръдия не успя да изстреля дори само една ракета по нисколетящите изтребители.

Третият елемент от американските сили, контингентът от „Рейгън“, закъсня, задържан от няколко дребни недоразумения и проблема с презареждането във въздуха. Вече се беше разсъмнало, когато самолетите най-после забелязаха целите си.

Но за удивление на пилотите иракската колона — наброяваща над двеста и двадесет танка и други машини — нито навлизаше в Кувейт, нито бягаше по обратния път. Иракските сили неподвижно стояха на километър от Сафуан — неправилна двойна линия пред кувейтската граница. А от отсрещната страна на пътя, пръснати из пустошта, но на голямо разстояние от танковете, се виждаха стотици, може би хиляди пеши иракски войници.

През следващите минути трябваше да бъдат проведени няколко разговора по радиостанцията, за да разгадаят тази загадка. Накрая обаче кръжащите във въздуха пилоти получиха потвърждение от кувейтските сили на границата, че невероятната гледка пред тях е действителност — войниците бяха танковите екипажи, напуснали своите машини, за да не бъдат взривени в тях.

— Явно са ги предупредили какво ги очаква. Да не ги разочароваме — каза командирът на ятото и поведе колегите си.

Това най-после беше краят на началото. За по-малко от час дванадесет невъоръжени самолета се бяха справили с модерна бронирана сила, методично унищожавайки техниката и по-важно, пречупвайки волята й. Ала именно историята на тази несъстояла се битка — събитията при Сафуан, невероятните кадри, записани от бойните видеокамери на земята — потвърди и за вярващите, и за скептиците, че е започнала нова епоха и няма връщане назад.

Още от деня на подаването му искът на Националната оръжейна асоциация срещу Спусъка получи специално отношение.

Съдия Вирджиния Хауърт от вашингтонския окръжен съд имаше нужда само от две седмици изслушване на свидетелски показания и четири дни за обмисляне, за да стигне до решение в полза на позицията на НОА: гражданите имаха право на оръжие, но не и на Спусъци. Тя забрани използването на федерални средства за разработване, производство и прилагане на Спусъка. Но вбеси Джон Трент, като остави забраната висяща, докато трае обжалването.

— Защо? — попита той адвоката си Филби Ланкастър. — С едната ръка дава, а с другата взима. Тя не е ли на наша страна? Дължи ли нещо на някой друг?

— Тя е на този пост от три години — отвърна Ланкастър. — Това дело е прекалено голямо за нея и явно прехвърля топката на апелативните съдилища. Не се безпокой. Решението й е в наша полза. И истинската борба едва сега започва.

След няколко дни във Върховния съд бяха подадени деветстотин молби за преразглеждане, сред които една от Доран Дъглас, представляваща министерството на правосъдието. Съдът пое случая още преди апелативният съд на окръг Колумбия да насрочи заседание.

Когато премина във Върховния съд, делото „НОА срещу Съединените щати“ беше насрочено за първата възможна дата, изпреварвайки повече от двадесет други. Устните аргументи бяха изслушани само два месеца след подаването на иска. Съдът допусна почти безпрецедентно отклонение от протокола, като удължи определеното от Правило 28 време на страните от половин час на четиридесет и пет минути.