Артър Кларк - Спусъкът

Но откакто делото беше влязло във Върховния съд, Трент на няколко пъти се бе озовавал седнал пред хора с толкова отблъскващ морал и толкова чужд мироглед, че не можеше дори само да мисли за тях като за съюзници. Те му отправяха предложения, които не искаше да чуе: да убият управителите на фабриките на Арън Голдстийн, да вземат за заложничка шестгодишната внучка на председателя на Върховния съд, да отровят водоизточника на Белия дом, да отвлекат самолет и да го разбият в избрана от Трент цел.

Той не знаеше дали са в състояние да го направят, или само се хвалят, но това не го интересуваше. Границата, която нямаше намерение да пресече, границата, която неговите посетители му помагаха да определи, отделяше патриотизма от революцията. Трент нямаше да се съгласи да унищожат нацията, за да я съхранят — този парадокс, който свързваше с Инквизицията, му се струваше форма на лудост.

По ирония на съдбата именно след тези разговори изпадаше в най-мрачно настроение, в най-безкомпромисен гняв към Вашингтон.

— Трябва да започнеш да се отнасяш към лудостта като към заразна болест, Джон — пошегува се с него първият му административен заместник. — Не отивай там без ръкавици и маска.

— Не е това — изгубил всякакво чувство за хумор, отвърна Трент. — Знаеш ли защо се чувствам така? Защото не мога да простя на президента, че дава на такива хора основание за тяхната параноя. Тиранията не е единствената заплаха. Анархията е също толкова опасна.

Гласът се разнесе зад него във фоайето — приятен, уверен и непознат:

— Дали бихме могли да си поговорим откровено, Джон Трент?

Той се обърна и видя спретнато облечен възрастен мъж, застанал на една крачка от него. Погледът му първо се плъзна към обичайните места, където непознатият можеше да скрие оръжие в добре ушития си летен костюм, после прецени самия него. Няколко сантиметра по-нисък от Трент, той имаше побеляла коса, пръстен на принстънски възпитаник и малко шкембе, което костюмът не скриваше напълно. Беше шестдесетинагодишен.

— Съжалявам, познаваме ли се?

— Възможно е — приближи се мъжът. — Във всеки случай имам информация, която ще представлява интерес за вас.

Трент се намръщи. Фактът, че го познаваха и го спираха, не бе нищо ново, особено напоследък, но вече беше изгубил търпение.

— Вижте, тук съм с приятели, дойдох да чуя оркестъра. Ако е нещо свързано с Асоциацията, ще съм ви признателен, ако ми се обадите утре в службата.

Непознатият продължаваше да го държи за лакътя и да го насочва към коридора, който водеше към офисите на концертната зала.

— Моля ви — рече той. — Боя се, че няма да остана за Малер. Предпочитам италианските романтици — дошъл съм да чуя Росини и да се срещна с вас.

— Тогава бихте ли ми казали името си? — попита Трент и се остави на мъжа да го води.

— Колко нелюбезно от моя страна. Казвам се Анджело Дибартоло. Елате, ето тук. — Дибартоло отключи кабинета на заместник-управителя и се отдръпна настрани, за да позволи на Трент да влезе пръв. Когато Трент се поколеба и се огледа за Джери, своя шофьор и бодигард, Дибартоло бързо прибави: — Не, не, ние сме приятели, господин Трент, моля, не се страхувайте. Вашият и моят шофьор пушат заедно навън, така че можем да останем за малко сами.

— Вие сте онзи Анджело Дибартоло — рече Трент. — От Балтимор.

Мъжът примирено сви рамене.

— Моите хора се опитват да не допускат лицето и името ми да се появяват по новините. За съжаление невинаги успяват. Елате, моля. Може би все пак ще успеете навреме да отидете на мястото си.

Трент включи лампата на влизане, но Дибартоло я изключи, затвори вратата и превъртя ключа. От улицата влизаше достатъчно светлина, за да превърне стаята в сиво-бял свят.

— Казахте, че имате информация за мен…

— Да. Виждате ли, проявявам извънредно личен интерес към вашия съдебен процес — започна Дибартоло.

— Защо? Говорете откровено.

Мъжът се усмихна.

— Може да се каже, че за моя бизнес насилието е като рекламите за „Дженеръл Мотърс“. Затова всяка възможна промяна в условията е от огромен интерес за мен. И докато задоволявах любопитството си, чух нещо, което със сигурност ще интересува и вас. Върховният съд ще съобщи решението си във вторник сутринта.

Дотогава оставаха три дни.

— Откъде знаете? — попита Трент.

— Имам приятел, който е изключително близък до съда.

— Вижте, откъде да съм…

— Искате ли да знаете резултата?

Трент мъчително преглътна и замълча.