Артър Кларк - Спусъкът

— С пет срещу четири гласа съдът ще отмени решението на Хауърт и ще позволи Спусъкът да бъде използван — продължи Дибартоло. — Ще издадат общо четири мнения, три от които — на мнозинството. Лигет ще напише принципното мнение.

— Искате да кажете, че сме загубили.

— За съжаление, да. Надявам се, че предупреждението ще ви помогне да се подготвите за съответната реакция.

Нямаше основания да вярва на Дибартоло, освен може би едно: съдията от Върховния съд Джоузеф Антъни Пери, преди това съдия в мерилендския окръжен съд и Четвърти апелативен съд, бе младши член на едно от братствата им.

— Тази новина… сигурна ли е?

— Абсолютно — увери го Дибартоло.

Трент се извърна и толкова здраво се вкопчи в облегалката на един стол, че пръстите му се обезкървиха.

— Каква е цената за тази информация, господин Дибартоло? Вие я предложихте преди да ви кажа дали е ценна за мен.

— Не се грижете за това, господин Трент. Не сте ми задължен с нищо. Всъщност исках да ви попитам дали можем да направим още нещо за вас…

— Още ли? Какво, атентат срещу президента ли? — саркастично попита Трент.

— Не ме разбрахте, господин Трент — без възмущение отвърна Дибартоло. — Никога не бих се съгласил с толкова безразсъдна постъпка. Има си правила. Човек не си отмъщава само защото някой му се е противопоставил. Трябва да има сериозна делова цел, някаква ясна печалба. Или да е въпрос на чест.

— Какво тогава? — попита Трент и се обърна към Дибартоло. — Какво предлагате? Идвате тук и ми казвате, че са ни победили. Какво смятате, че ще можете да направите за нас? Боя се, че не ме бива много в четенето между редовете.

Дибартоло сви рамене.

— Невъоръженият човек на пътя винаги знае, че е в опасност. Въоръженият зад крепостната стена невинаги е толкова предпазлив. След време, разбирате ли, всички крепостни стени падат — пред артилерия, обсада, корупция и предателство. Има начин, господин Трент, и някой ще го открие. — Той махна с дясната си ръка във въздуха. — Но междувременно има разходи. Искам да ви помогна да ги покриете. Ето какво можем да направим…

Предложението засегна самолюбието на Трент и той остро възрази:

— Можем да плащаме на адвокатите си. И за другите професионални услуги, от които имаме нужда.

— Както желаете. — Дибартоло вдигна ръце в знак, че отстъпва. — Но ако се нуждаете от помощ по отношение на другите средства — ако ви трябва някой, който знае тайните на артилерията или как действат обсадните машини, надявам се, че ще разчитате на мен. Моите хора основателно се гордеят с опита си в тази област.

Светлината от коридора, която се процеждаше през матовото стъкло на вратата, три пъти премигна.

— А, концертът започва — виждате ли, паузата тъкмо свършва — още нищо не сте пропуснали. Моля, върнете се при приятелите си. Самият аз нямам търпение да се прибера вкъщи при семейството си. Благодаря за любезността, Джон Трент. Желая ви всичко хубаво.

През следващите два дни Трент не спомена на никого за срещата. До края на Втората симфония на Малер той се беше овладял достатъчно, за да си държи устата затворена, и бе решил да изчака и да види какво ще донесе вторникът, вместо да рискува да изпадне в уязвимо положение само заради думите на Дибартоло.

Но рано сутринта в понеделник касиерът на НОА влезе в кабинета му с обезпокоено изражение и няколко разпечатки.

— Погледни тези неща — каза той. — През последния час на общата сметка на ръководството са прехвърлени близо един милион долара — всички с телеграфни записи между четирийсет и сто хиляди долара от дарители, за които никога не сме чували. „Международна фондация за свобода“, Фондация „София Айело“, „Приятели на свободата“, нещо, наречено „Корабна холдингова компания“, пет-шест самостоятелни граждани на Евросъюза и две карибски сметки, зад които може да се крие всеки. Да не си имал страхотен уикенд и да си забравил да ми кажеш? Нито един от дарителите не се е свързвал с нас, за да ни поиска информация за сметките ни. Какво да правя?

— Имах отвратителен уикенд, благодаря, и очаквам още по-кофти седмица — рязко отвърна Трент и се изправи. — Насочи парите за „Образование и социални услуги“. През следващите двайсет и четири часа ще изхарчим много от тях. Кенет! — извика той към външния офис.

Административният му заместник се втурна в кабинета.

— Да?

— Свикай съвета. Имаме работа.

Системата за предупреждение по мрежата работеше отлично. По изгрев-слънце във вторник първите демонстранти вече пристигаха във Вашингтон с малък флот от туристически автобуси и чартърни самолети.