Артър Кларк - Спусъкът

И когато това се случеше за пръв път, медиите неизбежно щяха да предоставят на всеки по-известен критик колкото ефирно време иска, за да разнищи Бреланд и неговата „спасителна“ политика.

Ала никой не съзнаваше точните мащаби на катастрофата, защото никой не очакваше трагедия, която лесно можеше да се предотврати и беше толкова мъчително лична, колкото потъването на „Взаимно забавление“.

Близо три години бреговата охрана безуспешно се бе опитвала да се справи с пиратството по средното атлантическо крайбрежие. Имаше над четиридесет инцидента от Абсекън до Хилтън Хед, повечето с туристически кораби. Изглежда, най-малко три престъпни групи действаха в застъпващи се територии, превземаха корабите или ги примамваха с фалшиви сигнали за бедствие, унищожаваха радиостанциите им, обезвреждаха двигателите им и отмъкваха всичко ценно. Тъй като имаха преднина от няколко часа до няколко дни, до този момент нито една от бандите не беше заловена.

Но увеличената бдителност на властите доведе до неочакван резултат. При последните нападения няколко кораба просто изчезнаха — отвлечени или потопени заедно с пътниците. И след пресичането на границата между ограбване на имущество и убийство вече нищо не беше немислимо. Единственият оцелял, спасен след осемнадесет часа във водата близо до Чесапийк Бей, съобщи, че жена му и нейната приятелка били отличени от пиратите, които похотливо заплашвали, че ще подложат пленничките си на часове сексуални мъчения.

Тази история направи по-голяма сензация по новините от всички предишни инциденти, взети заедно, и прати по дяволите усилията на корабопритежателите и крайбрежните курорти да притъпят опасността за приходите си. Тогава капитан III ранг Роб от базата на бреговата охрана в Кейп Чарлз предложи да инсталират спасителен щит на борда на дванадесетметров траулер и да го използват едновременно като примамка и оръжие.

„Причината да не заловим нито един пират е съвсем проста. Те са обикновени наглед хора с обикновени кораби — а корабите са прекалено много и територията е прекалено обширна, за да патрулираме ефикасно — поясни капитанът от бреговата охрана. — За пиратите е много по-лесно да ни следят, отколкото обратното. Но ни е известно, че са добре въоръжени, а всеки корабопритежател знае, че оръжията в морето са забранени. Ако играем по правилата на пиратите и поставим капани в най-оживените райони, накрая ще ги заловим.“

„Първо се опитайте да ги примамите“ — нареди командващият бреговата охрана, след като даде благословията си.

Роб се подчини, но само буквално. След единадесет неразкрити пиратски набега само в района на Залива той нямаше търпение да чака седмици или месеци само с един кораб-примамка. Много по-добре беше да възприеме по-агресивен курс и тайно да проверява стотици кораби дневно.

Затова след като необезпокоявано остана закотвен за една нощ край остров Танджиър в залива Покомоук (където беше ограбен един от корабите) и прекара втора в Мобджак Бей (където бе изчезнал корабът „Играчката на татко“), траулерът на Роб навлезе в системата от канали и хвърли котва близо до един от каналите, откъдето се виждаше Феър Порт. Оттук минаваха всички кораби от Потомак или от северната част на Залива.

Третият съд, приближил се до траулера през първите минути след включването на Модел I, беше десетметрова спортна яхта „Крос & Дейвидсън“, собственост на стоковите брокери Джон и Джинкс Моргенстърн от Фредриксбърг, Вирджиния. В сравнение с плаващите палати, които бяха ограбвали пиратите, скромният кораб на семейство Моргенстърн бе малко вероятна жертва. Освен това те не възнамеряваха да спят на яхтата — това отдавна планирано пътуване със стари приятели щеше да свърши във Вирджиния Бийч преди да се стъмни. Шансовете пътищата им да се пресекат с чесапийкските пирати бяха незначителни.

Ала тъй като бе благоразумен човек, освен обикновени сигнални ракети Джон Моргенстърн беше взел и сигнален пистолет. И тъй като бе пестелив човек, вместо да си купи нов, Джон Моргенстърн бе взел съвършено годния двадесетгодишен тридесет и седем милиметров „Хеклер & Кох“ от яхтата на баща си.

По време на вътрешното следствие на бреговата охрана, последвало смъртта на семейство Моргенстърн и техния приятел Томас Уелч, капитан III ранг Роб щеше да признае, че преди да започне лова на пирати не е прочел техническото описание на спасителния щит. И щеше да се съгласи, че макар да е поискал проверка с „чист“ кораб, снабден със стандартни сигнални ракети на бреговата охрана, не е помислил за възможността в Залива да има и други съдове, носещи забранени или стари пиротехнически средства.