Артър Кларк - Спусъкът

— Надявам се, че господин 23 Джордан Нкрума снощи е гледал някой канал, за да съкратим обясненията и всички да могат да се приберат вкъщи навреме, за да целунат децата си за лека нощ — каза Камински. — Скоро ще обезоръжим Нкрума, а малко по-късно той ще е зад решетките и ще отговаря за извършените от него убийства.

— Ами моралните права на ААП? — извика някой. — Очаквате ли да получат справедливост от затвора?

— Политиката не ме интересува. Според мен убийците на деца не могат да претендират за никакво морално право — отвърна капитанът. — Да, очаквам да получат справедливост много повече, отколкото те дадоха на Дони Стейвънс, Върнън Тагърд, Джонита Уокли…

В този момент сирените предизвестиха пристигането на спасителния екип. Вместо зловещия вой на типична американска полицейска кола, това бе по-неутралният двузвучен сигнал, който Камински свързваше със старите английски криминални филми. Въпреки това всички глави и всички камери се завъртяха към улицата.

След секунди се появиха две бели коли — бронетранспортьор и бус. На покрива на бронетранспортьора бяха монтирани четири водонепроницаеми високоговорителя, а от този на буса стърчаха четири черни антени, високи половин метър. Единствените обозначения и на двете коли бяха големите сини емблеми на спасителния щит на предния капак, покрива и вратите.

Петчленният екипаж, който скочи навън, носеше униформи в същите цветове — бели гащеризони с емблемите на спасителния щит отляво на гърдите и на дясното рамо. Символите на един от петимата бяха вписани в златен кръг. Той си проправи път през новинарите и се представи на Камински.

— Джон Гродин, групов координатор — каза мъжът. — Някакви промени от положението следобед?

— Не.

— Блокирали ли сте района наоколо?

— В радиус от двеста метра. Готови сме да го разширим по ваш знак.

— Тогава да започваме. Ще се качите ли при нас?

— С удоволствие.

— Има свободно място в първата кола — рече Гродин. Капитанът включи микрофона на ревера си.

— Тук оперативно командване, до всички. Разчистете синята зона. Повтарям, разчистете синята зона и заемете позиции.

Докато другите се изтегляха, конвоят потегли напред към детската площадка на блока.

— Искате ли да приемете почестите? — попита Гродин и подаде на Камински комуникатор.

— Вече станах достатъчно известен — отвърна капитанът. — Ваш ред е.

Гродин кимна.

— Никой не отговаря — след малко каза той. — Няма от какво да се безпокоим, сега ще ни чуят. — Той въведе някакъв код в комуникатора. — Внимание, обитатели на блок единайсет — започна Гродин и гласът му изкънтя в нощта от високоговорителите на покрива. — Внимание, 23 Нкрума и Армия на африканското потомство. Тук е Джон Гродин с трийсет и първи спасителен екип. Моля, слушайте ме внимателно — няма да има повече предупреждения. От този момент оръжията ви са по-опасни за вас, отколкото за нас. Мога да взривя експлозивите ви и да унищожа патроните ви само за миг с едно натискане на бутона. Това първо. Ако стреляте по моите коли, ще натисна този бутон. Това второ. Ако стоите прекалено близо до оръжията си, когато го направя, ще пострадате. Това трето. Не очаквам да ми повярвате, затова съм готов да ви направя демонстрация. Имате две минути да поставите нещо от своя арсенал — заредено оръжие или експлозив, няма значение — в отсрещния край на коридора на който и да е етаж от южното крило. Вие изберете етажа и оръжието и после се отдалечете. Когато изтекат двете минути, ще включа спасителния щит и ще унищожа оръжието.

— След това ще изчакам три минути и ще увелича мощността — продължи той. — Можете да използвате това време, за да оставите оръжията си и да излезете навън. Можете и да останете. И в двата случая след пет минути ще се взривят всички експлозиви в тази сграда.

— До демонстрацията остава една минута.

— Не можете да направите нищо. Имате само един изход — да оставите оръжието си и да оцелеете или да го задържите и да умрете. Стреляйте по нас и ще изгубите правото си на избор. Не си мислете, че стените ще ви защитят. Не си мислете, че можете да скриете себе си или оръжията си. Не си мислете, че можете да избягате. Спасителният щит ще е навсякъде, и вътре, и вън.

— Остават трийсет секунди.

— Излезте невъоръжени и няма да пострадате. Ако не се разделите с оръжието си, ще отидете в болницата или в моргата. Вие решавате.

— Остават десет секунди. — Той преброи до нула, после превключи канала. — Първи, тук ръководител на групата. Обсег до южния ъгъл, първи етаж.