Артър Кларк - Спусъкът

— Повярвай ми, Грийн, разбирам те. Знам колко е съблазнително да се озовеш тук — на място, което досега е съществувало за теб само по телевизията. Наистина е забавно. Нали? Да те поканят на гости при президента. Самото му присъствие те кара да се чувстваш важна клечка. Разбира се, ти не си такъв, докато не ти омръзне да идваш тук.

Дори президентът се засмя на думите му.

— Имаме още работа и славата няма да ни облекчи. Теоретичните основи не са положени. Не сме заслужили славата. Нямаме истински отговори на редица важни въпроси. Всеки един от вас може да се сети за свои колеги, които са забравили да се погрижат за всичко преди да излязат пред пресата. Обещавам ви, че страната и светът съвсем скоро ще научат кои сме. Архивът на Джефри още е в мрежата. Издаден е секретен патент. И ще публикуваме резултатите. Никой друг няма да получи славата — нито вината — за вашето откритие.

— Няма да ви моля да се откажете от възможността да сте тук — продължи той. — Но чуйте съвета ми: засега си мълчете. Президентът е достатъчно любезен, за да ни даде този шанс — но той разбира, че понякога не е полезно да си в центъра на вниманието. — Броуиър вдигна чашата си. — Скоро ще разберем дали сме герои, или злодеи.

Те послушаха директора, мълчаха си и не почувстваха жертвата толкова остро. Бяха посрещнати частно в Белия дом и в имението на Арън Голдстийн, Гроувър Уилман ги покани в „Разум срещу безумието“. Радваха се на държавни шофьори на повикване и петзвездни хотели, а секретарката на президента с лекота им осигуряваше каквито билети и резервации пожелаят.

Броуиър остана във Вашингтон само колкото да организира частен празник за групата от Пристройката в хотелския си апартамент в нощта на президентската реч. Полупиян от шампанското, той възторжено хвалеше членовете на екипа си и често вдигаше тостове за тях. На следващата сутрин си замина за Принстън.

Другите останаха, изкушени от предложението на Бреланд за приоритетен достъп до избраните от тях местни забележителности. За Горди това означаваше да надникне в командната зала от епохата на Студената война и спокойни посещения след работно време в пустия Въздушно-космически отдел на Смитсъновия институт, за Хортън — обиколка на монетния двор и възможност да наблюдава залеза през Западния розов витраж на Националната катедрала. Лий прекара цял ден в ровене из чекмеджета и кантонерки, ползвайки се от услугите на специалисти палеонтолози.

— Непоетият път — поясни тя и другите като че ли я разбраха.

Колкото и различни да бяха заниманията им през деня, всяка вечер те заедно гледаха новините, най-често в хотелската стая на Хортън, за да следят резултатите от откритието си. През седмицата след Чикаго бяха проведени още шест операции на спасителните екипи. Всички бяха грижливо избрани, за да представят най-отвратителните и несъбуждащи съчувствие престъпници, най-добрите страни на полицията и най-голямата заплаха за невинните.

Полицията в Розуел на север от Атланта прочисти фабрика за производство на наркотици и прибра поне десет автоматични оръжия. Близо до Саут Бенд, Индиана, се предаде група бели анархисти, след като спасителният екип разоръжи охраната на лагера им и взриви защитния им пръстен от мини и експлозивни капани. В Бруклин къщата на една чикагска банда избухна в пламъци и обезоръжените й обитатели бяха принудени да избягат на улицата, където попаднаха право в ръцете на полицията.

Девет заложници бяха освободени невредими след осуетен банков обир в Амарило, Тексас, след като оръжията на крадците се възпламениха в ръцете им. В резултат на съвместна операция на ФБР и канадската полиция в Квебек беше унищожена сепаратистка група, която се бе готвила да взриви влакове, минаващи през пристанището Сарния.

Тези съобщения, кой знае защо, ги караха да се чувстват все по-недоволни от своята работа — особено последния ден, когато загинаха единадесет сепаратисти. След като изключи екрана, Хортън погледна Лий и Горди и каза на глас онова, за което си мислеха всички:

— Все още е доста грубо, нали? Щеше да е много по-добре, ако можехме да открием начин да настройваме Спусъка така, че мощните експлозиви само да се подпалват като патроните. Не искам нашето Бебе да продължава да убива хора.

— Ваканцията свърши, а, шефе? — попита Горди.

Джефри кимна.

— Да, ваканцията свърши.

До обяд на следващия ден вече се бяха върнали в Пристройката.

Все някога беше неизбежно, всички участници в проект „Генерал“ го разбираха, Спусъкът да убие невинен гражданин.