Артър Кларк - Спусъкът

Ала в момента, в който „Взаимно забавление“ премина границата на спусъчното поле, никой на двата кораба не осъзнаваше опасността, криеща се в черната кутия, прибрана от Моргенстърн в шкафа със спасителните жилетки.

Единствената опасност, за която мислеше той, бе известното нарушение на етиката, ако разклатеше жълто-кафявия траулер със следата от яхтата си. Той тъкмо протягаше дясната си ръка към дроселите, когато капакът на шкафа изхвърча с трясък и отвътре блъвнаха магнезиеви пламъци.

Лорета Уелч седеше най-близо до шкафа. Изненадата и инстинктивното желание да избяга от ужасната топлина я накараха да скочи от стола си и тя се блъсна в Джинкс, която търсеше пожарогасителя. Джинкс се строполи по гръб, а Лорета падна през борда на яхтата. Водата скоро заглуши писъка й.

Следователите не успяха да определят точната последователност на събитията. Странно, но когато траулерът стигна в Кейп Чарлз, се оказа, че задействащите се от звук видеокамери са дали дефект и не е останал официален документ за инцидента.

Но свидетелите на борда на съседните кораби съобщаваха за експлозия, която била „чисто холивудска“ — жълто-червен пламък с мастиленочерни сенки. Той се издигнал на тридесет метра в безоблачното небе и наоколо завалели парчета дърво и фибростъкло. Макар и само на сто и петдесет метра оттам, екипажът на траулера не можел да направи друго, освен да извади зашеметената Лорета Уелч от водата и да чака спасителния хеликоптер на бреговата охрана.

Когато новината за случая стигна до Овалния кабинет, Нолби помоли Бреланд да позволи да не разкриват връзката със Спусъка.

— Спокойно можем да го направим — настоя шефът на кабинета. — Нямаме основание да съобщим, че сме дали искрата за тази експлозия — и имаме всички основания да не го правим. Вместо да им вдъхнете чувство за безопасност и сигурност, вие ще накарате хората да се страхуват, когато виждат символа на спасителния щит. Моля ви, господин президент, ако тази инициатива означава нещо за вас, оставете нещата както са си — след ден-два този инцидент вече ще събира прах в архива.

— Има едно основание, което, изглежда, забравяте, господин Нолби — ние сбъркахме. Капитан Роб си е осигурил своя Спусък от Съвета на началник-щабовете, вместо от отдела за разглеждане на молбите във ФБР. Рискът не е бил обмислен така, както би трябвало. Траулерът е бил необозначен, както и мястото на проверката — хората не са били предупредени, че навлизат в контролирана от Спусък зона. По същество това е непровокирано нападение на американска бойна част срещу невинни граждани. Сериозно ли очаквате да си затворя очите?

— Не е необходимо да си пъхате главата в торбата. Случаят може да се уреди тихо.

Бреланд му хвърли смразяващ поглед.

— Ричард, нима сте останали с впечатлението, че смятам за част от работата си да крия истината от народа — моя господар?

— В полза на общото благо, понякога да.

— И каква полза да крия една грешка с лъжа?

— Не ви моля да лъжете, господин президент — настоявам да премълчите…

— Това според вас съществена разлика ли е, господин Нолби? Така ли работи вашият морален калкулатор? Защо тайната трябва да си остане тайна?

— Защото за момента нищо не я заплашва, господин президент.

— Само ако допуснем, че всеки, който знае за нея, е приятел на правителството и спасителния щит. Можете ли да ме уверите, че е така?

Нолби въздъхна.

— Не, господин президент.

— Тогава лъжата само ще удвои щетите от по-късно разкриване. „Какво знаехте, господин президент, и кога го научихте?“ Хвърлете ме в ямата с катрана и никога повече няма да ме видите — каза Бреланд. — Предайте на Ейми да насрочи пресконференция за пет часа. Ако вашата съвест не е способна да понесе толкова честност, можете дотогава да оставите оставката си на бюрото ми.

— Не се изясних добре, господин президент — моите извинения — сковано отвърна Нолби. — Ще предупредя Ейми.

На следващата сутрин, когато милиони хора повтаряха името на Лорета Уелч и лицето й се виждаше на милиони екрани, адвокати, представляващи Националната оръжейна асоциация, поискаха от федералния съд на окръг Колумбия да обяви техниката, известна като „спасителен щит“, за неконституционна.

— „В ръцете на правителството тази техника представлява очевидно нарушение на гаранциите на Втората поправка. В ръцете на обществото тя представлява сериозна опасност за живота, свободата и обществения ред — прочете от дисплея на комуникатора си министърът на правосъдието Доран Дъглас. — Ищецът моли този съд за незабавна забрана на по-нататъшното използване на тази техника, нещо повече, за унищожаването и разглобяването на всички съществуващи такива устройства и накрая за постоянна забрана на производството, притежаването и продажбата или друг вид прехвърляне на собствеността върху плановете, спецификациите, съставните части и функционалните принципи на тази техника.“