Артър Кларк - Спусъкът

— Мислех, че тази стая е по-голяма — каза Трент, след като с небрежно ръкостискане се настани на един от столовете. — Сигурно е заради камерите — аз съм голям почитател на политическите филми. Особено на ония очарователни филми след Уотъргейт, в които президентът се оказва злодей. Гледали ли сте „Предаден“?

— Е, всички обичаме художествената измислица, която потвърждава предубежденията ни — отвърна Бреланд. — Моите вкусове в областта на класическото кино са по-скоро насочени към сюжети, в които добрите трябва да вземат сериозно решение, отколкото към такива, в които трябва да отправят точен изстрел. Например „Да убиеш присмехулник“ и „Казабланка“.

— Или „Господин Смит отива във Вашингтон“?

— Туш — каза Бреланд.

Трент се усмихна.

— Тогава на въпроса. Защо ме повикахте? Предполагам, за да се опитате да ни убедите да оттеглим иска си.

— Не, ни най-малко.

Трент чу отговора, но не му обърна внимание, убеден, че предстои по-заобиколна и не толкова унизителна молба.

— Приветствам предизвикателството ви — всъщност помолих министъра на правосъдието да направи каквото може, за да ускори делото в низшите инстанции. Искам всички неясноти да се решат колкото се може по-скоро.

— Тя не твърди, че можете да очаквате победа, нали? В противен случай я уволнете — очевидно е некадърна — пренебрежително махна с ръка Трент.

Бреланд неочаквано се усмихна.

— Ще й предам думите ви. Но всъщност съм добре запознат с аргументите, които тя ще представи в Балтимор във вторник, и не виждам как можете да победите.

Трент скръсти ръце на гърдите си.

— Мислите си, че ще захапя въдицата.

— Ни най-малко. Явно сте очаквали да се отнасям с вас като с враг. Но когато се касае за Втората поправка, ние с вас сме на една страна.

Гореща червенина заля лицето на Трент, той гневно стисна юмруци и скочи от креслото.

— Вие сте лъжец, господин президент — и сигурно ме смятате за глупак.

— Тъкмо обратното. Смятам ви за всеотдаен защитник на личната свобода и Втората поправка.

— Не ме обиждайте с празни ласкателства — с ледена ярост отвърна Трент.

— Но се боя, че вашият мироглед е остарял — продължи президентът. — Нищо във Втората поправка не гарантира, че оръжейната техника ще остане неизменна. През осемнайсети век не е имало автоматични оръжия и лазерни мерници. НОА не защитава правото да използва кремъклийки и черен барут — вие искате американците да имат всички блага на двеста и петдесет години усъвършенстване и изобретения. Прав ли съм?

— Да, докато вие искате да им отнемете тези блага. Искате да се разоръжим и да станем покорни…

— Не сте ме разбрали правилно, господин Трент. Разоръжаването на някого е насилствено действие…

— Точно така. И това е насилие срещу шейсет милиона притежатели на оръжие и два и половина века демокрация.

Бреланд посочи фотьойла зад председателя на НОА.

— Моля, изслушайте ме, господин Трент.

Трент прие това за тревожна молба и седна.

— Само защото съм любопитен да чуя как се заблуждавате, че ще победите.

— Защото спасителният щит или Спусъкът, както също е известен, е оръжие — тихо каза президентът. — А Втората поправка защитава правото на притежаване на Спусъци също толкова, колкото и на пушки и пистолети. Ние ще спечелим, защото не можете да използвате Втората поправка, за да поставите един вид оръжие над друг. Вие имате право на своите огнестрелни оръжия. Вашият съсед има право на спасителен щит. И не е работа на съда, ако оръжието на съседа ви е по-мощно от вашето.

Дързостта, арогантността на тактиката на Бреланд за миг накара Трент да онемее и да запримигва.

— Вие измествате въпроса. Нито един спасителен щит не е собственост на частно лице — запелтечи той. — Всички са в ръцете на фашистката полиция, в каквато превръщате нашите правоохранителни органи и въоръжени сили. Тук не става дума за лични права — а за това, че държавата потъпква личните права. Че сте убили съпруга на Лорета Уелч.

— Това е под достойнството ви, господин Трент — спокойно отвърна Бреланд. — Този инцидент е трагична поредица от грешки. И двамата знаем, че съдилищата никога не са използвали конституцията, за да ограничават федералните власти в избора им на снаряжение за армията — нито властите на каквото и да било равнище в избора им на снаряжение за полицията. Армията и полицията съществуват, за да налагат сила. Понякога тази власт не се използва както трябва. Смятам, че това е причината да наричате притежаването на оръжие „Първата свобода“.