Артър Кларк - Спусъкът

Хортън пъхна ръце в джобовете си и се усмихна уморено.

— Все още не ви е ясно — не става въпрос за оръжията. Но сте прав, няма да се успокоя. Няма да се успокоя, докато Спусъците не станат с големината на дипломатическо куфарче и може да си ги позволи всеки собственик на магазин. Няма да се успокоя, докато не станат с големината на комуникатор и може да си ги позволи всеки човек. И по дяволите, няма да се успокоя, докато не станат по-евтини от пистолет и също толкова лесни за криене. Значи казвате, че няма да се чувствате в безопасност да носите глока си на улицата в такъв свят? Тогава е честно и обратното. Ние няма да се чувстваме в безопасност, ако го носите в този свят.

Трент дълбоко си пое дъх, призова цялото си презрение и насити с него всяка дума от отговора си.

— Вие сте двамата най-глупави хора, които някога са влизали в тази стая — каза той, като заобиколи Хортън и се запъти към изхода. — Вашата играчка няма да ви спаси от престъпник с нож, нито вашите дъщери — от банда изнасилвачи. Няма да отблъсне гангстерите, нито ще забави настъплението на китайците. Вие живеете в измислен свят, в който между хората има разбирателство. Аз живея в реалния, в който всеки ти завижда за всичко.

Трент стигна до вратата и хвана бравата.

— И или сте луди, или безнадеждно наивни, ако наистина смятате, че сто милиона американци безучастно ще стоят и ще ви оставят да им вземете оръжията и техните от Бога дадени права.

Моментът беше съвършен: най-блестящото напускане, което някога бе правил, или поне така се надяваше — самообладание, прощални думи, затръшване на вратата и всичко останало.

Жалко, че за да го сподели с някого, трябваше пак да се върне към кошмара на най-мрачното утро в целия си живот.

Делото срещу Спусъка обиждаше Джефри Хортън и на лично, и на философско равнище. Твърдението, че спусъчната техника е неконституционна, му се струваше като осъждането на Галилей от папата или забраната за преподаване на еволюционната теория в Тенеси. Това беше тесногръд, късоглед егоистичен абсурд и Хортън кипеше от желание да го заяви на всеослушание.

— Всичките им аргументи са само захаросан антиинтелектуализъм — бе изсумтял той на Грийн, след като прочете по мрежата иска на НОА. — Ако трябваше да е по тяхному, още щяха да са въоръжени с мускети и кремъклийки. Сега сме в двайсет и първи век, не в проклетия осемнайсети.

— Не го казвай на мен, кажи го на тях — отвърна Горди. — Не аз съм оня, който те е обидил, че Бебето ти е грозно.

Хортън взе тази идея присърце и се свърза с Белия дом, за да предложи помощта си в реакцията към делото. Това бе довело до дълъг разговор с президента и още по-дълъг полет на изток за сблъсъка с Джон Трент.

Не беше минало според очакванията му. Хортън искаше лично да види как действа умът на Трент. Президентът искаше Хортън да присъства като източник на информация, на който да може да разчита. Нито един от двамата не подозираше, че Джефри ще изиграе толкова голяма роля в срещата.

Ала когато се включи в разговора толкова импулсивно, Хортън вече кипеше от справедливо негодувание. Отприщването му го задоволи за момента, но също необратимо пресече границата, за която го бе предупредил Броуиър. Беше излязъл от сянката и бе застанал до президента.

В деня след сблъсъка му с Джон Трент един уебсайт, защитаващ правото на притежаване на оръжие, разкри доктор Джефри Хортън като изобретател на Спусъка. По-голямата част от статията беше полемична и очерняща и лесно можеше да се отхвърли. Но от биографичните данни го полазиха тръпки. Ако се съдеше по грешките и пропуските, те очевидно идваха направо от архива на Американската асоциация за развитие на науката и публикациите на „Терабайт“. Ала имаше и три негови снимки — едната направена в галерията по време на президентската реч — върху които бяха нарисувани кръгове като мишени.

Непосредствено под фотографиите следваше предишният му адрес в Кълъмбъс, придружен от карта на пътя до лабораториите „Терабайт“.

— Можем да унищожим тази страница — заяви директорът на ФБР Милс по време на спешно свиканото заседание, на която присъстваха президентът и директорът на Секретната служба. — Но те вече са постигнали целта си — не можем да предотвратим разпространяването на информацията. Основните новинарски канали сигурно ще я получат най-късно до довечера.

— И какво да правя? — попита Хортън и погледна президента.

— От вас зависи — отвърна Бреланд. — Можете да останете, можете и да изчезнете. Това няма да промени колко ще говорят за вас, но ще промени отношението им.