Артър Кларк - Спусъкът

„Не е зле. Сега следващият…“

— Доктор Хортън, Алфред Нобел е направил състояние, като е продавал динамит и на двете страни в няколко войни през деветнайсети век. Ще приемете ли Нобелова награда за това, че сте открили противодействие на динамита, или това според вас ще са кървави пари?

— Нобел е казал на своята приятелка графиня Берта фон Сутнер, че му се иска да може да създаде машина или материал, който да направи войната невъзможна. Изглежда, е мислил за възпирането — взаимно гарантираното унищожение, — но аз смятам, че всеки, който е почетен от неговата фондация, има всички основания за съмнение.

„Чудесно. А сега е ред на третия…“

— Доктор Хортън, какво предпочитате да спечелите — Нобелова награда за мир или за физика?

— Не мисля за това — отвърна Джефри. — Моята работа е науката, а не наградите.

Следваше представител на университетската преса.

— Кои са вашите идоли, доктор Хортън?

— Мисля, че хората в моята професионална област не могат да си позволят да имат идоли. Но съм задължен на всичките си учители и на всеки новатор, който е разгадал част от загадката и е предал тази информация на нас.

— Смятате ли се за гений?

— Не. Просто работя упорито.

— Доктор Хортън, какво ви е известно за разпространяван по мрежата документ, отнасящ се за нещо, наречено „Спусък първи модел“? Документът претендира да е пълен списък от инструкции за построяване на нещо много подобно на спасителния щит. Можете ли да ни кажете дали е автентичен? Имате ли нещо общо с това?

Хортън се притесни и Рочет спокойно се намеси:

— Ще ви напомня, че доктор Хортън не може да говори върху спецификата на проучванията си, докато не бъдат вдигнати ограниченията, свързани с националната сигурност. Това се отнася и за потвърждаването или отхвърлянето на слухове от мрежата.

— Доктор Хортън, какво бихте искали да кажете на Лорета Уелч и децата на семейство Моргенстърн?

— Доктор Хортън се присъединява към президента и изразява съболезнованията си… — почна Рочет.

— Не, няма нищо, Ейми, аз ще отговоря — прекъсна я Хортън. — Съжалявам. Иска ми се да не се беше случвало. Това беше лош ден за нашата лаборатория. Надявам се, че хората, които работят със спасителния щит, са си взели поука. Но когато навремето един мой приятел загина в самолетна катастрофа, аз не обвиних братя Райт. Когато загинаха астронавтите от „Челинджър“, струва ми се, никой не е стоварил вината върху Робърт Годард. Всяка нова техника носи със себе си и риск, и полза. Според мен не можем да искаме гаранции.

„Стига си приказвал, стига вече. Трябва ми фин завършек.“

— Последен въпрос. Таня.

— Доктор Хортън, разговаряли ли сте със сестра си? Научих, че тя е олимпийска медалистка по спортна стрелба.

— Така е — потвърди той. — Много се гордея с нея. Не, не съм имал възможност да се чуя с Памела.

— Смятате ли, че тя ще одобри работата ви?

Хортън се изненада.

— Ние винаги сме се подкрепяли. Не виждам защо това ще се промени.

„Добре.“ Рочет бързо го отведе в Белия дом, каза му, че се е справил блестящо, предаде го на един от персонала и изтича в пресцентъра, за да се опита да поочука острите ръбове. Когато се върна, вече знаеше достатъчно, за да го насочи към някои от най-добрите смесени, но предимно благосклонни канали. Скоро Хортън стана, потръпна и заяви:

— Не мога да си понасям гласа.

Рочет се усмихна.

— До утре няма да имаш глас — просто ще си видеоклип под нечий коментар.

Той се засмя.

— Знаеш ли, наистина се справи добре — каза тя и го прегърна. Беше виждала достатъчно провалени пресконференции и не само при начинаещите. — Всъщност, ако останеш още няколко дни, можеш много да ни помогнеш.

Хортън веднага се съгласи и смело изтърпя една шеметна седмица на грижливо подготвени публични прояви. Затова Рочет се изненада, когато девет дни след завръщането си в Невада доктор Джефри Хортън си написа разрешение за безсрочен неплатен отпуск, замина със служебен автомобил на „Терабайт“ и изчезна.

Предупреден от охраната на портала, че сенатор Гроувър Уилман е на територията на завода, Джулс Мърчант посрещна стария си приятел във фоайето на административния център на „Алайд Дженеръл“.

Войната ги бе събрала преди три десетилетия и ги свързваха общите спомени за бясно препускане в пустинната нощ с шестдесеттонен танк „Ейбрамс“. Но след войната пътищата им се бяха разделили и политиката ги държа разделени повече от десет години. Председателят на най-големия производител на оръжие в света и основен военен доставчик в страната не можеше да поддържа лични връзки с най-независимия представител в Сената и най-известния привърженик на разоръжаването на света.