Артър Кларк - Спусъкът

— Колко са тези инциденти?

— Шейсет и три — две трети от тях са на запад от Мисисипи.

— Няма да се изненадам, ако до довечера умерените елементи или производителите на боеприпаси поискат съдебна забрана на Спусъка — искам да кажа, на спасителния щит — каза министърът на правосъдието Дъглас. — Но вече сме подготвили реакцията си. Съмнявам се, че някой ще успее да забави програмата с повече от седмица.

— Най-голямата ми грижа е, че задържаме тези теории за заговори на периферията, където проповядват фанатиците — каза Рочет. — Трябва много да внимаваме да избягваме грешки, които привидно могат да дадат някаква основателност на тези обвинения.

— Успех — каза Милс. — Няма да успеете да убедите тия хора, каквито и доказателства да им извадите. Освен това те може да са прави. Ние наистина искаме да им вземем оръжието, ако това е тежкото оръжие, което изчезва от военните арсенали през последните двайсет години. Няма основателна причина жител на Айова или Айдахо да се нуждае от противотанкови ракети.

Бреланд бе чул достатъчно по тази тема, така че попита:

— Третата област?

— Престъпността — отвърна Рочет. — На първо време убийствата може да станат повече, когато спасителният щит се превърне в реална заплаха.

— Хората открито ли приказват за това? — попита президентът. — Да убият някого, докато още могат?

— Достатъчно, за да реагираме. „Не се бави — очисти го още днес.“ Видях го със собствените си очи.

— Някои хора не заслужават свобода на словото — с очевидно отвращение измърмори Степак.

Директорът на ФБР се наведе напред и опря ръце на масата.

— Ако аз съм се въоръжил с някакви агресивни намерения — да ограбя банка, да си отмъстя или нещо подобно — може би ще съм принуден да побързам, иначе ще изгубя тази възможност.

— Същото може да се наблюдава и на международната сцена — каза Трип.

— Как ще се справим? — попита Нолби. — Това не е въпрос само на възприятия — това е реална заплаха.

— Максимална бдителност, незабавна реакция, гарантирани последствия — отвърна Милс. — Нанасяме удари колкото може по-рано, по-често и по-публично, за да им дадем да разберат, че моментът не е подходящ да изпитват системата.

— И може би тъкмо поради тази причина привържениците на конспиративните теории проповядват своите глупости — отбеляза Рочет. — Нямам намерение да обяснявам подробно, но ще ви кажа, че снимките на полицаи в черна бойна униформа, които разбиват врати, не ни помагат много.

— Ще се върнем на това — каза Бреланд. — Нали споменахте, че имало и по-лека област?

— Да, господин президент. Има много скептици. Вие постоянно говорите за дракона, но накрая не им го показвате, не им давате да зърнат дори само малко огън иззад скалите. Няма нужда да разбират как действа Щитът, но трябва да знаят, че действа.

— Което ни връща към основния въпрос — рече президентът. — Като претеглим всички фактори, искаме ли да продължил с чикагската демонстрация?

— За Чикагското полицейско управление това не е демонстрация — заяви министърът на правосъдието. — Зелените барети от Кабрини убиха шестима души, сред които санитар и сержант от полицията. Снайперистите използват медиите, за да дразнят властите. Това ще свърши с кръвопролитие, освен ако не им дадем алтернатива.

— Приемам думите ви като необвързваща препоръка да продължим — каза Бреланд. — Да чуя и мнението на останалите.

Резултатът бе пет „за“ и един — Рочет — „против“.

— Радвам се, че всички подкрепят моето решение — рече президентът. — Господин Милс, ще ни предоставите ли едно от тактическите устройства на ФБР?

— Можем да пратим група до един час — отговори директорът и погледна Рочет малко подигравателно. — Но се боя, че още не носим пролетната си униформа, така че ще трябва да използваме черната.

„Само аз ли в тази стая не се опитвам да предизвикам импийчмънта на Бреланд?“ — зачуди се Рочет.

— Господин президент, ако ще го правим публично, може ли да предложа поне да се опитаме да заобиколим спасителния щит с положителна атмосфера? Дори това да означава забавяне с един-два дни…

— Всичко е готово, госпожо Рочет — усмихна се Бреланд. — Мисля, че ще се гордеете с нас, когато видите операцията.

Блок 11 беше последният призрак на Зелените барети от Кабрини — четиринадесететажен бетонен монолит, издигащ се сред градската пустиня. Паметник на криворазбраната обществена благотворителност, сградата и нейните вече разрушени съседки бяха построени като федерално субсидирани жилищни блокове. Те скоро се превърнаха в позорни вертикални гета, символ на всичко лошо в американските градове.