Кони Мейсън - Лъвът

Както винаги, Лайън бе яздил неотлъчно до своя крал и бе размахвал меча си с хищническа отмъстителност. А след като бунтът бе потушен, Уилям се зае да строи непревземаеми крепости и да търси начини да опази земите си от завоеватели. И винаги когато имаше нужда от Лайън, верният му рицар бе готов да му се притече на помощ.

Сега Уилям огледа изпитателно Лайън и му махна да се приближи. Очевидно нещо си беше наумил.

— Време е лъвът да се върне в бърлогата си. Имам нужда от теб в Крагмер. Моите шпиони ми подшушнаха, че крал Малкълм от Шотландия заговорничи с лишените от власт саксонски благородници. Малкълм открай време си мечтае да разшири владенията си в Англия, а сега изглежда има безумци, готови да се включат в интригите му.

Лайън изгледа замислено Уилям. През последните дни Завоевателят често потъваше в мислите си, сякаш все по-ясно осъзнаваше, че войските му са спретнали лагер на враждебна земя и успяват да държат населението в подчинение само чрез внушителните крепости, издигнати в ключови точки от кралството. Трудно беше да се сломи съпротивата на саксонците.

— Искате да се оттегля в Крагмер? Нима вече нямате нужда от бързата ми ръка и острия ми меч?

— Ако ми потрябват, знам къде да ги намеря. Не, Лайън, сега ще си ми по-полезен в Крагмер. Време е да създадеш наследник, който да брани земите на Нортумбрия от нашественици, когато ние с теб вече няма да сме между живите. Виждал ли си младата си булка, откакто я остави в манастира? Имаш ли новини от нея?

— Не — отвърна Лайън и внезапно със смущаваща яснота си припомни образа на своенравното дете, което кралят ме бе отредил за съпруга. — Вие ме дарихте с обширни и плодородни земи, но ме венчахте за дете. А аз не си лягам с деца.

— Тогава нямах представа, че наследницата на Крагмер е толкова млада. Но мъжете често се женят и за по-млади от нея.

— Не и аз. Предпочитам да спя с жени, които знаят какво вършат.

— Като лейди Забрина? Крайно време е да спреш да хабиш семето си по хубавата си любовница и да създадеш наследник на Крагмер. Защото дори да си навъдиш дузина копелета, те не могат да наследят владенията ти, а ти по-добре от всеки друг знаеш, че не гледам с добро око на незаконородените деца. Сега съпругата ти е на деветнайсет и е съвсем узряла за семейния живот. Всъщност, някои дори биха казали, че е попреминала разцвета на силите си.

Лайън остро се изсмя.

— Аз нямам деца. Винаги внимавам да не създавам копелета. Никога не бих позволил децата ми да изстрадат същите груби предразсъдъци, през които минахме ние с вас като незаконни деца на благородници. А що се отнася до моята съпруга, тя ме ненавижда. Във вените й тече саксонска кръв.

— Това е без значение. Тя е твоя съпруга и единствената жена, която може да ти роди законни деца. Трябва ли да казвам нещо повече?

— Ще постъпя както ми наредите, сир, макар да съм на друго мнение. Моята вироглава наследница от Нортумбрия има остри бодли и хаплив език. И макар да беше само на четиринайсет, когато се срещнахме за първи път, почти успя да ме изкара от кожата ми. Надявам се само добрите монахини да са изгладили своенравния й характер и да са я научили на почитта и уважението, достойни за една жена.

Уилям потисна усмивката си. Макар и само на двадесет и седем години, Лайън беше безстрашен войн, който вдъхваше у врага страх и респект. Буен и силен, и също толкова привлекателен, откакто бе стъпил на английска територия Лайън бе вкарал в леглото си безчет красиви и знатни саксонки. Жените въздишаха и благоговееха по него. И нито веднъж Уилям не го беше виждал да говори за жена по начина, по който говореше за собствената си съпруга.

Манастирът „Сейнт Клер“, 1072

Ариана се плъзна през вратата и потъна в тъмните сенки, които заобикаляха манастира. Нощта беше безлунна, а тъмнината — непрогледна. Откъм жълтата каменна постройка не долиташе ни звук, ни трепет. Монахините ставаха и лягаха рано. Водеха суров и строг живот, съвсем лишен от развлечения и напълно откъснат от околния свят.

Младата жена се придвижваше безшумно покрай стената към задния вход — малка порта със стоманени решетки, обвити с бръшлян, която водеше към света навън. За съжаление, Ариана нямаше ключ и нямаше как да си го набави, но беше благодарна за тази илюзорна връзка с околния свят. Без нея сигурно щеше да полудее. А без Едрик, който бе открил тази почти неизползвана врата, несъмнено щеше да остане съвсем изолирана от събитията, които се случваха отвън мрачните стени на манастира.