Кони Мейсън: Лъвът

— Внимавай, Ариана, внимавай — предупреди я Надая с глас, дрезгав от възрастта. — Лайън едва ли ще е толкова снизходителен към буйния ти нрав, колкото бяха баща ти и братята ти. Той е верен рицар на Завоевателя и като такъв ще се подчинява само на Уилям. Не го забравяй и гледай да не го ядосваш.

— Не се безпокой, ще направя каквото трябва — отвърна Ариана и в този момент очите й излъчваха мъдрост, нетипична за крехката й възраст. — Ще предам земите на Крагмер в ръцете на новия им господар, а после ще отида при годеника си, Едрик Блекхийт.

Когато Лайън премина моста и масивния външен зид на крепостта, Ариана вече го очакваше на алеята във вътрешния двор. Верният му жребец се спря пред нея, а рицарят скочи пъргаво от него, положи тежкия си щит върху седлото и пъхна лъскавия си меч в ножницата на хълбока на коня. Поклонът му беше добре отработен и подчертано насмешлив. Беше повече от изненадан да види пред себе си дребничкото момиче с още неузряла, девическа фигурка. Уилям не му беше споменал, че наследницата на Крагмер е толкова млада.

Лайън заговори на съвсем приличен английски, макар и с подчертан акцент:

— Знаех, че сте млада, лейди Ариана, но не очаквах да намеря дете, едва излязло от забавачката.

— Достатъчно съм голяма, за да разпознавам врага, лорд Лайън — отвърна му с достойнство Ариана. — Дошъл сте да ми отнемете земите.

Лайън зяпна от изненада и се вторачи изучаващо в нея. Не беше трудно да различи в детинските черти на Ариана Крагмер обещанието за несравнима хубост и решителен характер. Един ден тя щеше да притежава грация и красота, с каквито малко жени можеха да се похвалят. Засега обаче тя беше просто едно буйно дете с войнствен нрав, в чиито наситено зелени очи проблясваше трудно сдържана омраза.

— Грешите, лейди Ариана — отвърна спокойно той. — Нито съм враг, нито грабител. Дадох обет да пазя владенията ви от нашественици. Защото дори и сега, докато разговаряме, шотландците се трупат по границата, за да плячкосат земите ви. Крал Уилям е мъдър човек. Той знае, че крехко момиче като вас не е в състояние да опази безценните земи на Крагмер. Затова крал Уилям бе така щедър да ми подари Крагмер и ме закле да се грижа за тези владения с цената на живота си. За мен това е въпрос на чест и дълг.

— Нормандските завоеватели убиха баща ми и братята ми — отвърна разпалено Ариана. — Уилям може да е ваш крал, но не и мой. И можете ли да ми обясните какво смята да прави с мен сега? Ще ме захвърли да живея с крепостните селяни ли?

— Внимавай, Ариана — прозвуча иззад гърба й гласът на Надая, която незнайно откъде се бе промъкнала до нея. — Нали не искаш да се озовеш съвсем безпомощна в лапите на лъва?

Ариана сякаш не чу възрастната жена, а очите й продължаваха да проблясват яростно срещу едрия рицар в достолепни доспехи. Беше твърде погълната от гнева и болката от смъртта на близките си, за да забележи, че Лайън е добре сложен мъж, с гарваново-черни коси и очи, сини като безоблачно небе. Лицето му беше като изваяно — с класически черти, но някак твърдо и изсечено. Годините, прекарани в битки по бойните полета, завинаги го бяха лишили от младежката мекота, иначе типична за възрастта му, а позорното петно на произхода му само бе изострило войнствения му нрав.

— Езикът ви е твърде остър за млада дама като вас, милейди. Много мъже намериха смъртта си в битката при Хейстингс. Нима мислите, че Уилям не скърби за всички онези, които загинаха?

Ариана го изгледа презрително.

— Уилям не знае що е скръб. Той е чудовище, като всеки норман, а вие не сте по-добър от него.

Лайън бе като попарен. Ариана несъмнено би си прехапала езика, ако знаеше колко близо до границата на търпението му го е докарала с последните си думи. Ако не бе съумял в последния момент да си припомни, че все пак насреща му стои само едно непослушно дете, войнствената Ариана сигурно щеше на мига да намери смъртта си. Дори силни и смели мъже рядко се осмеляваха да го предизвикват така. Лайън присви устни и, вместо да й отговори, рязко се обърна към своя лейтенант:

— Къде е свещеникът? Веднага го повикай!

Младият Белтан, един от най-достойните сред рицарите, извоювал в битки прозвището Безстрашния и най-верният помощник на Лайън, пришпори коня си и препусна покрай редиците назад да търси свещеника, който пътуваше с тях от Лондон.

— Ако ви трябва свещеник, имаме и в Крагмер — каза Ариана. — Бих могла да го повикам.

— Няма нужда, милейди. Уилям изпрати собствения си свещеник, специално за случая.