Кони Мейсън: Лъвът

Мисълта за Едрик извика усмивка на устните й. Той бе открил дъщерята на един от свободните селяни — млада жена, която работеше в манастира, и тя бе приела да предава съобщенията помежду им за дребни монети. Наскоро пристигнала в манастира, Ариана бе повече от изумена, щом младата слугиня от близкото село пъхна сгънато късче хартия в ръката й. Покрай братята си и тя се беше научила да чете, затова побърза да се оттегли в килията си и на един дъх изчете краткото послание от Едрик. Инструктираше я да го чака при задната врата през нощта, когато луната се изтърколи високо в небето.

Първата им среща беше кратка. Ариана се чувстваше окрилена от мисълта, че Едрик не я е забравил и че все още я желае. Тогава той й каза, че е установил връзка с някои от северните английски благородници, които бяха потърсили убежище при крал Малкълм в Шотландия. Тайната им цел беше да отърват Англия от норманското присъствие. И въпреки че Едрик се бе заклел във вярност на Уилям, той бе готов да наруши клетвата си, за да освободи Англия и да си върне Ариана. В замяна на своята подкрепа той бе получил обещание от Малкълм, че неговите епископи ще обявят брака й с Лайън за невалиден и двамата най-после ще могат да се оженят. Ариана бе научила всичко това от последвалите редки срещи с Едрик. За нея тези мигове бяха най-ценните й дарове. За съжаление, понякога минаваха дълги месеци, преди да се видят отново.

Ариана се възползваше от всяка възможност да се осведоми за последните действия на Завоевателя и за внушителните му победи, неизменна част от които беше и нейният съпруг. Не че я беше грижа за съпруга й. Съвсем не. Това чудовище я бе оставило да гние в манастира и, доколкото й бе известно, през цялото това време нито веднъж не се беше поинтересувал за състоянието й. И ако никога повече не видеше Лайън Нормански, толкова по-добре. Едрик й беше донесъл слуховете за връзката му с младата заможна вдовица, лейди Забрина от Йорк. Дълго време, след като разбра за измяната му, кръвта й кипеше от гняв. Лайън може да върви по дяволите — ако ще да има и дузина метреси и цяла тълпа копелета. Защото ако съпругът й не го беше грижа за нея, Едрик още я обичаше. Беше й го доказал, като я чакаше търпеливо дълги години, вместо да се венчае за някоя друга.

— Ариана, вие ли сте? Слава богу, че сте получила посланието ми. Трябва да ви кажа нещо важно.

Ариана се изненада, че толкова бързо и неусетно е стигнала до задната порта. Едрик вече я чакаше и явно бе дочул тихите й стъпки. Тя отметна бръшляновите клонки и надникна през решетките.

— Тук съм, Едрик. Защо не наминахте толкова време? Боях се, че сте ме забравил.

— О, не, милейди, как бих могъл да ви забравя! Бях в Единбург и преговарях с крал Малкълм. Ако всичко върви добре, скоро ще сте свободна и ще се венчаем, както искаха родителите ни.

— Няма ли някой нов бунт? Не узнавам нищо зад тези стени. Мразя това място! Игуменката казва, че съм вироглава и непокорна. Коленете ми са разранени от дългите часове, в които трябва да изкупвам греховете си, а гърбът ми е син и подпухнал от пръчката. Проклинам деня, в който се озовах тук, и ненавиждам човека, който ме обрече на този ад!

— Лорд Лайън е станал изключително влиятелен човек в Англия — отвърна Едрик. — Изглежда Уилям много го цени. Където и да се появи Завоевателят, Лайън винаги е до него. Отвратително е, че не дава пет пари за вас, неговата законна съпруга. Арогантно копеле!

— Има ме за своя робиня. За какво съм му притрябвала, щом вече има земите ми? Господи, как жадувам да се отърва от него!

— Амин — отсече Едрик и стисна пръстите на ръката й през прашната решетка на вратата. — Винаги съм ви обичал, Ариана. Затова ви открих така скоро, след като разбрах, че лорд Лайън…

Думите му увиснаха във въздуха при звука от строгия женски глас, който се разнесе в тъмнината. Ариана отстъпи сепнато крачка назад и в този момент някой пъхна запалена факла в лицето й.

— Бягайте, Едрик, бързо! Разкрити сме!

Едрик се отдръпна и се сля с тъмнината, разочарован че са ги прекъснали, преди да успее да й каже, че съпругът й е на път към манастира, за да си я прибере.

— С кого си приказваше, лукава безбожнице? — В гласа на игуменката се прокрадваше зловеща нотка, която не вещаеше нищо добро за Ариана.

— С никого — излъга тя и крадешком хвърли поглед към вратата. Изпита облекчение, щом видя, че Едрик е потънал в мрака. — Просто не можах да заспя и дойдох за поема глътка свеж въздух.

— Лъжеш! — Ръката на игуменката се издигна заплашително и стовари парещ шамар върху лицето й. Ариана се олюля назад. — Ясно чух мъжки глас. От колко време продължава това? През цялото време съм държала под покрива си една малка развратница!