Кони Мейсън - Лъвът

— Не се обръщайте назад, милейди — прошепна зад гърба й Терса и решително я изтласка към изхода. — Не им давайте повод да злорадстват.

— Коя е тази жена? — попита меко Ариана.

— Белтан ми каза, че това е лейди Забрина, вдовица, която притежава обширни владения. Сега е под опеката на Уилям. Кралят й търсел подходящ съпруг — някой, който да отговаря на политическите му щения.

Забрина! Любовницата на Лайън.

Без да изчака да види как ще отговори Лайън на възторжения й поздрав, Ариана се обърна и забърза след Ройс. Терса я следваше по петите.

Ройс ги поведе по огромно вито стълбище, а после през лабиринт от коридори, докато накрая спряха пред една врата, подобна на другите в живописната кула. Ариана се питаше как би могла да стигне дотук сама, без да се изгуби.

— Надявам се тук да се чувствате комфортно, милейди — каза учтиво Ройс и отвори широко вратата. — Кралицата сама избра тази стая за вас. Наблизо има лакей, в случай че ви потрябва нещо. Камериерката ви може да спи с останалите слуги на горния етаж, когато нямате нужда от нея. — Той направи дълбок поклон. — Милейди. — После се оттегли.

— Тук е страхотно, милейди — възкликна Терса, докато оглеждаше пищната стая. Най-много се набиваше на очи огромното легло и грамадната каменна камина. По стените висяха пъстри килимчета, а на пода нозете им потъваха във вълнения килим, с какъвто не можеше да се похвали дори Крагмер.

— Да — отвърна кисело Ариана, неспособна да изхвърли от мислите си жената, която се хвърли в обятията на Лайън. — Кралят взима данъци от бедните, за да живее в разкош.

— Искате ли за се изкъпете, милейди? Ще потърся някой да ви качи топла вода.

— Да, една гореща баня ще ми дойде добре.

Веднага щом Терса напусна стаята, Ариана пристъпи към големия арковиден прозорец, който гледаше към Темза. Загледана в лодките, които плаваха нагоре-надолу по реката, тя се опитваше да не мисли за Лайън и Забрина. Дали сега не беше с нея, насаме, дали не подновяваха старата си връзка? Дали не я целуваше в момента? Дали не й шепнеше колко много му е липсвала и как отчаяно я желае? Господи! Не би могла да понесе това.

Лайън съвсем не беше очарован от публичната проява на привързаност, която бе демонстрирала Забрина. Той бе проследил с поглед Ариана, докато прекосяваше салона, а после спря да го погледне. Тя очевидно бе изумена, когато видя Забрина да се втурва към него и да го обгръща с белите си, нежни ръце. Но когато успя да се изплъзне от плътната й прегръдка и да се отдръпне встрани, Ариана вече бе изчезнала по витото стълбище.

— Дръж се прилично, Забрина — процеди Лайън, като се опитваше да я държи на разстояние от себе си.

Забрина му отправи ослепителна усмивка.

— Надявам се да ми простиш, задето се самозабравих, скъпи — отвърна лукаво тя. — Липсваше ми ужасно.

Лайън я изгледа изпитателно, видимо развеселен.

— Съмнявам се, Забрина. Нима не си намерила някой да те утешава в мое отсъствие?

— Никой, който да се сравнява с теб. — Плътните й устни се извиха в очарователна гримаса.

— Не беше много умно от твоя страна да се държиш така в присъствието на жена ми.

Забрина погледна пренебрежително към крехката фигурка на Ариана, която вече се губеше по стълбището, и виолетовите й очи потъмняха от презрение.

— Всеки тук знае колко малко те е грижа за жена ти и как кралят трябваше да те накара насила да я измъкнеш от манастира. Не би трябвало да се безпокоиш особено, ако ни види заедно. А дори тя да не знае, скоро ще чуе, че ние с теб сме… повече от добри приятели. Кога ще бъдем отново заедно? Изгарям за теб, Лайън! Ще дойдеш ли при мен тази вечер?

Лайън свъси вежди. Дали Забрина винаги бе била толкова дръзка, така неприлично откровена? Той огледа лицето й, без да пропусне да забележи искрящата й красота, пищните черни коси, чувственото обещание на необикновените виолетови очи, примамливата извивка на нацупените устни. Но видя и нещо друго, което не беше забелязвал преди. В очите й имаше някакъв порочен блясък, който можеше да се опише само като алчност. Чувствената гримаса на устните й сега му се струваше нелепа и отблъскваща.

Погледът му се плъзна по примамливото й, стегнато телце. Синьо-виолетовата й кадифена рокля беше прекрасна, пищно обшита по ръкавите и деколтето със златна нишка и поръбена с хермелин. Тънката й талия обгърната от златист колан, тежко инкрустиран със скъпоценни камъни, а воалът й беше от най-изящната коприна, прикрепян от златна диадема, обсипана със скъпоценни камъни. Лайън се възхити на диадемата и неволно си я представи върху сребристо-русите коси на Ариана.