Кони Мейсън - Лъвът

Той нямаше нужда да се пита какви чудеса се крият зад тези пищни дрехи, защото бе виждал крехкото й тяло повече пъти, отколкото можеше да изброи. Познаваше отлично всяка щедра извивка от нея, знаеше къде обича да я докосват и как да я накара да тръпне от сладост. Бяха я омъжили само на тринайсет за някакъв възрастен човек, саксонски благородник, който съвсем удобно се беше поминал само след три години, оставяйки я безумно богата. Лайън не се съмняваше, че тя е сменила много любовници, преди Уилям да превземе Англия, защото беше истинска развратница с гореща кръв, която знае как да достави удоволствие на всеки мъж.

Когато Уилям научи, че Забрина е млада вдовица с огромни владения, той я взе под опеката на короната и отне земите й в полза на Англия. Тя срещна Лайън през 1969, след като той се върна от Нормандия, и още тогава стана негова любовница. Очевидно Забрина не споделяше омразата на Ариана към норманските завоеватели.

Сега тя изглеждаше доволна под внимателния поглед на Лайън, който подробно я изучаваше. Познаваше го толкова добре. Безцветното момиченце, за което се беше оженил, не можеше да се сравнява с нейната ослепителна красота. Сигурно бе избягала с писъци първия път, когато Лайън я бе отвел в леглото. Скучно същество като нея не би могло да задоволи потентен мъж като Лайън, мислеше си презрително тя. Освен това, Лайън беше единственият мъж, който можеше да задоволи страстната й натура. Беше преспала с много мъже по време на неговото отсъствие, и никой от тях не бе успял да я удовлетвори изцяло. Затова сега, когато той беше отново в Лондон, тя възнамеряваше да го върне в леглото си. Знаеше, че това няма да се хареса на Уилям, но ако успееха да запазят дискретност, кралят нямаше откъде да узнае.

— Ще дойдеш ли при мен тази вечер? — запита отново Забрина с глас, натежал от обещания. — Няма да съжаляваш.

— Не, не и тази вечер — отвърна Лайън, изненадан от самия себе си. Само преди месец несъмнено би я взел със или без нейната покана, и би я любил, докато не й се насити. Винаги беше желал Забрина, но никога не я беше обичал по начина, по който Уилям обичаше Матилда. Всяка нощ, прекарана с нея в леглото, беше разтърсваща, незабравима, но той никога не беше изпитвал нужда от постоянна връзка с нея.

— Ще те очаквам скоро — прошепна горещо тя. — Побързай. Ще те чакам. — Тя му отправи последен жаден поглед, а после се обърна и се отдалечи, полюшвайки прелъстително бедра.

— Лейди Забрина беше доста настоятелна — каза Белтан иззад гърба му.

— Значи си чул? — обърна се Лайън към своя лейтенант. Той не изглеждаше никак изненадан да види Белтан край себе си. Двамата бяха заедно от дълго време; бяха споделили добри и лоши дни.

— Да, чух. Ами вашата съпруга? Нима отново ще се съберете с любовницата си в кралския двор?

— Възможно е — отвърна откровено Лайън. — А може би не. Но ти няма защо да се притесняваш.

Белтан го погледна неодобрително и това изненада Лайън, защото той винаги беше най-яростния му поддръжник.

— Какво има, Белтан? Нима не одобряваш поведението ми? Никога преди не си ми задавал въпроси.

— Защото не познавах лейди Ариана.

Лайън гневно изсумтя.

— Тя се опита да ме отрови.

— Терса ми каза, че господарката й никога не би ви позволила да отпиете от виното. Може би вие сте я предизвикал по някакъв начин.

Лайън се намръщи.

— А може би просто благонравната ми съпруга е искала да съм мъртъв, за да може да се омъжи за друг. Върви, Белтан, и се погрижи хората ни да се настанят добре.

Белтан кимна отривисто и се отдалечи. Рус, висок, строен и мускулест, той привлече погледите на не една копнееща за ласки дама в кралския двор.

Лайън приближи стаята, към която го бе упътил Ройс, и отвори вратата. Пантите не издадоха и звук, и той прекрачи безшумно върху дебелия килим. Спря като хипнотизиран от вида на Ариана, съвсем гола във ваната. Взираше се напрегнато в елегантната извивка на шията й, приведена под тежестта на мокрите й коси. Зад нея стоеше Терса и държеше ленен чаршаф в ръце, в очакване господарката й да излезе от ваната. Лайън пристъпи безшумно по килима и кимна на Терса да си върви. Сепнато при вида на господаря си, момичето пъхна чаршафа в ръцете му и се оттегли.

— О, влезе ми сапун в очите, Терса. Подай ми кесийката, моля те. — Стиснала очи иззад сапунените мехурчета, Ариана протегна тънката си, изящна ръка.

— Вдигнете лицето си, милейди, за да изтрия сапуна от очите ви.