Кони Мейсън - Лъвът

Дъхът му разгаряше огън в нея и цялото й същество завибрира. Ариана не можеше да понесе повече чувствата, които я раздираха. Екстазът я връхлетя внезапно и неумолимо. Мускулите на корема й се свиха и тя цялата се изви, устремена към устните на Лайън, връхлетяна от бурни мълнии.

Миг по-късно Лайън се надигна и потърси лицето й. Стори му се по-хубава от всякога. Страните й бяха поруменели, тялото й бе пълно с живот и все още пулсираше, а зелените й очи бяха замъглени от страст. Когато отминаха и последните тръпки, той се отпусна върху нея и се подпря на лактите си. Надникна в очите й и отърка твърдия си член в подпухналата плът между краката й.

— Сега е мой ред, милейди — прошепна дрезгаво той.

Лайън нахлу в нея, приветстван от влажната топлина на плътта й. Бедрата му се извиха и той надигна седалището й, за да влезе по-дълбоко в нея. Стори й се по-голям отпреди. В момента на проникването тя извика, уплашена че няма да го побере целия. Това обаче трая само миг, после телата им се сляха във вълшебно единство и той се раздвижи, плъзгайки се навътре и навън, а тя го посрещаше с готовност.

Тя извика и мускулите й се свиха около члена му. Лайън си помисли, че я е наранил. Той си наложи да забави темпото, да заглуши повика на кръвта си, и беше изненадан, когато ръцете на Ариана обгърнаха врата му, а бедрата й се надигнаха да посрещнат тласъците му. Жестът й му достави такова удоволствие, че за миг се почувства на път към самия рай. Жаден да вкуси отново сладката й плът, той целуна бледото й лице, шията й, снежно белите й гърди със заострени връхчета, така мъчително близо до него. А когато устните му се сключиха с нейните, ударите на сърцето му заотекваха в ушите му с такава ярост, че дори не чу как тя извика името му, щом стигна до върха за втори път. Той обаче почувства как плътта й потръпна около члена му и най-сетне си позволи да излее топлата струя на собственото си семе.

Лайън се отпусна изтощен върху тялото й, а потните му гърди се притиснаха в нейните. Щом обаче чу, че Ариана се задъхва, побърза да се изтърколи край нея. Собственият му дъх изхриптя като камшик в тишината на притихналата стая. Лайън отвори очи и погледна Ариана. Тя се беше отдръпнала досами края на леглото, обърната с гръб към него и закрила очите си с ръка. Той се вгледа изпитателно в нея и се запита какво толкова намира в малката вещица, та я желае толкова отчаяно. Можеше вместо нея да има Забрина, чиято страст му бе добре позната. Той обаче бе предпочел да прелъсти собствената си съпруга. Ариана беше странна смес от сладка невинност и изгаряща страст. Сигурно това беше комбинацията, на която не можеше да устои.

Когато влезе в спалнята, Лайън не възнамеряваше да я люби. Щом обаче я видя във ваната, поруменяла от горещата вода и така сладко подканяща, в него се раздвижи нещо, което не можеше да назове. Не искаше да я желае толкова отчаяно, но не можеше да се сдържи. Когато ставаше въпрос за Ариана, Лайън просто не можеше да се контролира. Чувствата му към нея извираха не от разума, а от тайните кътчета на душата му. Знаеше, че не разсъждава трезво, но онова, което изпитваше към нея, не се поддаваше на рационални размисли. Не можеше да назове чувствата си, нито пък искаше да го прави.

Той протегна ръка и я докосна.

— Ариана.

— Моля те, не ме измъчвай повече. — Как бе възможно да отговаря с такава страст на мъжа, когото всъщност мразеше? Чувстваше се толкова засрамена, че не можеше да го погледне в очите.

Лайън беше изненадан от реакцията й. Нима все още го ненавиждаше толкова силно? Толкова ли трудно й беше просто да приеме, че той е неин съпруг и й доставя удоволствие?

— Ако искаш, можеш да отречеш, че съм ти доставил удоволствие. — Той се усмихна безрадостно. — Но няма да ти повярвам. Стоновете и въздишките ти ми говорят друго. Тялото ти копнее за моето, а снежнобелите ти ръце и нозе се притискат към мен. Ти ме желаеш, Ариана! Уверявам те, че разбирам от тези неща.

Ариана отдръпна ръка от лицето си и го погледна със светнал от гняв поглед.

— Да, ти определено разбираш от тези неща. Знаеш къде и как да ме докоснеш, за да стена в екстаз. Знаеш безброй начини да ми доставиш удоволствие, което ме кара да се срамувам. Не се и съмнявам, че лейди Забрина оценява всичките ти умения. В сравнение с нея аз съм същинска девица.

Лайън се намръщи.

— Ти не знаеш нищо.

— Забрина е твоя любовница. Мислиш ли, че не знам за нея? Защо не си при нея сега? Върви, разрешавам ти да идеш при нея.