Кони Мейсън - Лъвът

Ариана се сепна. Не очакваше Лайън толкова скоро. Предполагаше, че той дълго време ще е приятно погълнат от лейди Забрина. Тя отстрани внимателно мехурчетата от лицето си и бавно отвори очи, вторачила невярващо поглед в съпруга си. Той се наведе и обгърна с длани белите кълба на гърдите й. Ариана извика приглушено и докато се опитваше да се изтръгне от топлината на ръцете му, водата се разплиска от ваната.

— Недей, Ариана, остани. Аз ще се присъединя към теб — рече Лайън и започна да съблича ловко дрехите си.

Обхвана я паника.

— Аз вече свърших, милорд. Можете и сам да ползвате ваната.

Ариана понечи да се изправи, но Лайън постави тежката си длан върху рамото й и решително я възпря. Той се плъзна зад нея във водата, протегна крака и я придърпа в извивките на тялото си. Водата във ваната се надигна и се разплиска по пода.

— Къде е Терса? — попита Ариана, останала без дъх.

— Отпратих я.

Той протегна опипом ръка под водата и отърка хлъзгавите гънки между бедрата й. Ариана сякаш се вцепени, мигом почувствала как плътта й набъбва под ласките му. Пръстите му ставаха все по-уверени и по-дръзки, докато накрая не нахлуха отривисто в нея. Ариана извика.

— Спрете! Умолявам ви, милорд, спрете!

Лайън се усмихна, но усмивката му не беше благочестива.

— Наистина ли искаш да спра?

Ариана се усети неспособна да проговори, да се помръдне дори. Трудно й беше да проумее думите му, докато голият му член се притискаше пулсиращ в седалището й, а пръстите му нахлуваха устремено във влажната плът между краката й.

Той я ухапа лекичко по тила, а после прокара език да притъпи болката. Езикът му беше груб и влудяващо горещ. Докато едната му ръка бе заета под водата, той милваше гърдите й и дразнеше зърната й с другата. Ариана прехапа устни, за да не извика от удоволствие. Но когато Лайън я обърна към себе си, за да вкуси зърната й с устни, тя не се сдържа и простена от мъчителната наслада. Той вдигна глава и лицето му се озова съвсем близо до нейното.

— Кажи, че ме желаеш.

Очите й бяха замъглени. Ариана едва се сдържеше да не се протегне и да се притисне към него.

— Н-не, не ви желая. — Лъжата я прободе като нож.

Той отново сведе глава и този път пое с устни другото й зърно. Прокара език по него и го притисна между зъбите си, а в същото време пръстите му грубо масажираха тръпнещия възел между бедрата й.

— Кажи ми, че ме желаеш — повтори настойчиво той. Гласът му беше дрезгав и приглушен, а пръстите му не преставаха да притискат хълмчето между краката й.

Ариана бе понесена на вълната на мъчително удоволствие — и отчайваща нужда. Тя разтвори жадно пръсти и ги впи в мускулестата плът на бицепсите му. В очите й се четеше диво желание, дишането й беше учестено.

— Милорд…

— Лайън. Наричай ме Лайън. Разтвори сладките си устни и изречи моето име.

Ариана го гледаше с широко отворени очи, поглъщаше лицето му, устните му, и изпитваше животинска нужда да се слее с него. Полу-усмихнат и полу-навъсен, Лайън вече беше на ръба на търпението си.

— Името ми, Ариана. Кажи го.

— Лайън — прошепна тя, а после повтори по-високо: — Лайън! — Щеше да каже каквото той поискаше от нея, само да не спираше да я докосва.

— Господи! — процеди той през зъби и се изправи в горещата вана, вдигайки я на ръце. Явно не го беше грижа, че водата се плискаше шумно из стаята и течеше на вадички от телата им, докато я носеше към леглото.

Той я положи внимателно на хладните чаршафи, едва потискайки мъчителното желание, надигнало се в него. После коленичи до нея, сведе ниско глава и жадно запоглъща водните струйки, които се стичаха по гърдите и корема й. Той вдигна за миг глава, за да надникне в омагьосващите бездни на зелените й очи, а после пак се наведе и продължи да вкусва свежата й плът, спускайки се към най-сладката награда, която някога бе получавал. Ариана започна да се гърчи като обезумяла, мятайки се върху мекото легло.

— Милорд… Лайън, моля те…

— Да, Ариана. Ще те взема. Как бих могъл да ти откажа, когато произнасяш името ми толкова сладко? — Езикът му се плъзна по гладката плът на заобления й корем, после по искрящите руси косъмчета, които предпазваха набъбналата й женственост, и накрая раздели гънките на болезнено подпухналата й плът.

В момента, в който езикът му докосна най-интимната част от тялото й, Ариана се замята диво и извика:

— Лайън, недей, моля те! Не бива…

— Напротив — промърмори той. — Ще ти хареса, обещавам ти.

Ариана се опита да формулира някакъв достоен отговор, но явно не беше способна да мисли, докато устните и езикът на Лайън я докосваха. Тя отпусна глава назад и всяка разумна мисъл напусна съзнанието й. Лайън не спря да я милва, докато пулсът й не препусна лудо, а от устните й се изтръгна задавен стон. А когато един от пръстите му нахлу в нея и се раздвижи с ритъма на езика му, тялото й се изви като стрела. Лайън постави ръка на корема й, за да я върне на мястото й, и продължи нежното си мъчение, изгаряйки я с жарта на грубия си език.