Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Предател ли станахте? Никога няма да ви простя, задето накарахте годеницата ми да се омъжи за англичанин. Най-малкото, което можете да направите, за да компенсирате това, е да подкрепите усилията ми да си възвърна Крагдън.

— Англия е в мир с Уелс, Дафид — каза отец Кадък. — Лъвското сърце стана законен господар на Крагдън поради правото на брака. Забравете отмъщението и се върнете у дома си. Намерете друга жена, за която да се ожените.

— Послушай отец Кадък — посъветва го Ванора. — Аз съм доволна от Лъвското сърце. Моля те, тръгни си, преди да те открият.

— Вие и двамата предадохте своите хора — нападна ги Дафид. — Ще си тръгна сега, но когато се върна, ще бъда с армия. Още има мъже, които ще пожелаят да ме последват. Замъкът няма достатъчно стража и победата ще бъде моя.

— Недей да се опитваш — предупреди го Ванора.

— Няма да позволя на жена да ми заповядва — изрече заплашително Дафид.

Потъвайки в сенките, той изчезна зад олтара.

— Входът трябва да бъде запечатан — каза Ванора след дълго мълчание.

— Да — съгласи се свещеникът. — Ще се погрижа за това, й то незабавно.

— Не, не веднага — отвърна Ванора. — След като се върна.

Меър се поколеба.

— Но Дафид…

— Обещавам да се върна преди вечерня. Налага се да говоря със сър Рен, преди Дафид да е стигнал до него. Трябва да го предупредя да не се присъединява към неговата армия. Ще му кажа, че съм доволна от Лъвското сърце, и ще го помоля да не обръща внимание да Дафид и призивите му за въоръжаване.

— Нека да отида вместо тебе — предложи отец Кадък.

Ванора помисли върху предложението на свещеника и бързо го отхвърли, вземайки предвид крехкото му здраве и напредналата му възраст.

— Не, аз трябва да свърша това лично.

Стиснала устни в тънка права черта, Меър помогна на Ванора да облече плетената ризница и да си сложи шлема.

— Господ да ти е на помощ — изрече тя, когато Ванора изчезна в отвора зад олтара.

Малката дружина, съпровождаща Алтея към Англия, пътуваше бързо. Спряха за кратко в средата на сутринта, за да позволят на конете да пият вода от един поток, и после продължиха по пътя си. Дотук пътуването беше скучно и Лъвското сърце нямаше търпение да стигне границата и да се върне при Ванора.

Но почти веднага, след като тръгнаха отново на път, конят на Алтея стъпи в една лисича дупка и падна, а болезненото му изцвилване отекна високо в студения въздух. Алтея изхвръкна от седлото и нададе почти толкова силен вик, колкото и раненото й животно. Сърцето на Лъвското сърце едва не спря, когато я видя да лежи неподвижна на земята. Скачайки от коня си, той изтича към нея.

Облекчение се разля из него, когато видя, че Алтея е в съзнание и може да се движи.

— Къде те боли? — запита той, помагайки й да се надигне.

— Глезенът. Страхувам се, че е счупен — изпъшка Алтея, стиснала крака си, като се люлееше напред-назад. — Боли ужасно.

Лъвското сърце вдигна полите й и внимателно инспектира глезена й. Изражението му стана мрачно, когато видя подутината. Изследва внимателно плътта.

— Не напипвам нищо счупено — изрече той с видимо облекчение — Само е зле изкълчено.

Джайлс слезе и се приближи към тях.

— Конят на Алтея трябва да бъде убит, Лъвско сърце.

— Да, погрижи се за това.

Лъвското сърце се вгледа в Алтея с нарастваща загриженост. Не можеше да очаква тя да е в състояние да продължи пътуването при това положение, даже ако трябваше да язди зад него. Да я принуди да продължи пътуването в такова състояние щеше да бъде жестоко. Нямаше какво да се направи; трябваше да се върнат в Крагдън.

— Боли ме, Лъвско сърце — хленчеше тя. — Помогни ми.

— Ще се върнем незабавно в Крагдън — отвърна той. — Меър ще се погрижи за раната ти по-добре от мене.

Той не видя усмивката на Алтея, скрита зад сълзите й, защото връщането на Джайлс го разсея.

— Пуснах една стрела на коня — съобщи той. — Мислиш ли, че можем да купим друг кон в близкото село?

— Вероятно, но Алтея е ранена и не може да язди. Трябва да я върна в Крагдън незабавно. Но ти и оръженосецът ти ще продължите пътя си, за да можеш да се върнеш у дома и да се ожениш за годеницата си. — Той се качи на коня си. — Алтея ще язди зад мене. Настани я внимателно, Джайлс.

Ръцете на Алтея обгърнаха кръста на Лъвското сърце, когато Джайлс я настани зад него и подреди прилично полите около краката й. След като беше настанена, Лъвското сърце подкара коня си по пътя към Крагдън.

— Господ да ти помага — викна той към Джайлс, когато се разделиха.