Кони Мейсън - Лъвското сърце

Меър кимна мъдро.

— Да, рицарят, в когото се превръщаш, щом наденеш броня. Време е той да изчезне завинаги. Далече от очите, далече от ума — напомни старата бавачка. — Щом рицарят изчезне, Лъвското сърце ще обърне мисълта си към други неща.

— Съгласна съм, Меър, но не мога да оттегля рицаря, докато не поговоря със сър Рен. Още веднъж и вече край. Лъвското сърце заминава. Няма да намеря по-удобен момент, за да изпълня задачата си. Когато се върна, ще заровя бронята и меча си без съжаления. Уелс е в мир и аз ще заживея в мир.

След два дни Лъвското сърце се сбогуваше с Ванора, докато останалата част от ескорта вече беше тръгнала.

— Няма да отсъствам дълго… най-много четири дни. Два, за да стигна до границата, и още два на връщане. Сър Брандън може да се справи, ако възникне някакво затруднение, но не очаквам да стане така.

Хващайки я през кръста, той я притисна към себе си и я целуна силно.

— Грижи се за себе си, момиче. Опитай се да тъгуваш много за мене.

— Защо да тъгувам за един англичанин, който няма с какво да се похвали освен с дължината на ръката, с която размахва меча? — подразни го Ванора.

Лъвското сърце се засмя.

— Само тази дължина ли оценяваш? — запита той игриво. — Ами дължината на моя…

Тя го плесна през устата.

— Стига.

Сребристите му очи заблестяха дяволито, той я целуна отново и скочи на седлото. Когато стигна до портата, се обърна и махна с ръка. Тя му отвърна, а после побърза към параклиса, където Меър и отец Кадък я очакваха.

— Не се опитвайте да ме разубеждавате — изрече тя вместо поздрав.

— Можем все пак да се опитаме — отвърна отец Кадък.

— Не можеш да тръгнеш сега — предупреди я Меър.

— Знам. Много скоро е. Няма да тръгна, докато Лъвското сърце и останалите не се скрият от поглед.

Меър закърши ръце.

— Обещай, че това ще бъде последният път, агънце. Сърцето ми не може да издържи.

— Да, последният път е.

— Знаеш ли къде да намериш сър Рен? — запита отец Кадък.

— Да. Татко му дари земя и имение недалече оттук. Там ще го намеря.

— Какво чувам? — запита Меър, обръщайки се към олтара. Ванора също чу познатия звук от отваряне на врата. Хвърли се нататък, но спря, когато Дафид излезе от сенките на олтара.

— Видях англичанина и любовницата му да излизат от крепостта с малка дружина — каза той. — Дойдох колкото можах по-бързо, Ванора.

Тя не можеше да мисли, камо ли да говори. Възцари се напрегната тишина, плътна като праха под краката им, докато Меър не я разчупи.

— Какво правиш тук, Дафид?

Той се усмихна самодоволно.

— Идвам да си взема това, което е мое. Лъвското сърце се връща в Англия, нали? — Той се обърна към отец Кадък с неумолимо изражение. — Обявете брака на Ванора и Лъвското сърце за невалиден поради предшестващ годеж и веднага ни оженете, отче.

— Нямаше никакво съгласие за годеж, нито планирано, нито подписано — напомни му свещеникът.

— Няма значение. Това искаше бащата на Ванора. Всички ние знаем, че тя е била принудена да се омъжи за Лъвското сърце против волята си. Английското копеле сега го няма, само шепа англичани са останали тук, за да защитават Крагдън от нападение. Много скоро ще имам достатъчно хора и оръжия на свое разположение и ще вляза в замъка през тайния проход, ще убия всичките стражи и ще предявя претенциите си към Крагдън като към моя собственост.

— Грешиш, Дафид — каза Ванора. — Лъвското сърце е новият господар на Крагдън. Той няма да напусне Уелс.

— Видях го да заминава, със собствените си очи — настоя Дафид.

— Отива само до границата. Очаквам го да се върне много преди ти да успееш да събереш хора и оръжия. Ако се опиташ да влезеш през тайния проход, ще го намериш запечатан.

— Лъвското сърце остава в Уелс? — изрече недоверчиво Дафид. — Не мога да повярвам, че ще остави Едуард да замине без него. Чух слухове, че се задава гражданска война в Англия и че Едуард ще води армията на баща си. Лъвското сърце е дясната му ръка. Малко вероятно е да остане тук, докато неговият принц отива на война.

— Едуард пожела Лъвското сърце да остане в Уелс. Принцът го натовари да пази тукашните му владения.

— А Лъвското сърце знае ли за тайния вход за замъка? — запита Дафид.

— Не. — Очите й се присвиха. — Защо?

— Няма да се откажа от онова, което трябва да бъде мое.

— Ванора е омъжена за лорд Лъвско сърце — напомни му отец Кадък. — Бракът е законен и обвързващ и не може да бъде разтрогнат.

Дафид изгледа презрително свещеника.