Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Влез в мене — замоли се тя, дърпайки го към себе си.

Повдигайки глава, тя го целуна и усети собствения си мускусен аромат на устните му. Улови стона му в устата си, вдигна ханша си и посрещна тласъците му, докато той навлизаше в нея. Ханшът му започна да се движи бързо и тя се изгуби в ритъма, в неговите влизания и излизания, които като че ли я отнасяха някъде в неведоми висоти.

— Господ да ми е на помощ, не мога да ти се наситя — каза Лъвското сърце, поемайки си дъх едва-едва.

Той ускори движението на ханша си и хвана краката й, вдигайки ги на раменете си за по-добра опора. Тласъците му станаха все по-бързи и по-бързи, докато тя не се почувства отнесена на място, където нямаше нищо друго освен наслада. Като че ли от голямо разстояние го чу да изкрещява името й и да замира в нея, докато горещото му семе я обливаше отвътре.

Тя още лежеше под тежестта на влажното му тяло, преситена и задоволена, и цялата вибрираше от екстаз.

Той се отдръпна и се вгледа в нея. Изражението на лицето му беше изненадано и възхитено. Гледаше я така, сякаш не я познаваше, сякаш току-що беше научил нещо извънредно важно.

— Нещо не е наред ли?

Той прокара палец по ръба на долната й устна.

— Всичко е наред.

— Защо ме гледаш така?

— Как?

— Като… Не знам… като че ли ме виждаш за първи път.

— Въобразяваш си — измърмори той рязко.

Отдели се от нея и легна настрана.

— Не си въобразявам.

— Само мислех колко си красива. Кожата ти блести като бисерна.

— Никога не съм виждала бисери — изрече тя замечтано.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Жалко.

Пръстът му мина над ключицата й, спусна се по ръката и тръгна по ребрата й.

— Остави бисерите — каза Ванора, отстранявайки бродещата му ръка от тялото си. — Кажи ми кога мога да очаквам Алтея да напусне Крагдън.

Лъвското сърце въздъхна, събирайки разпилените си мисли.

— Ужасно си настоятелна, когато стане дума за Алтея. Ще си тръгне след една седмица. Мисля да пратя сър Джайлс и двама войници да я придружат до селото й. Сър Джайлс иска да се върне у дома си, за да се ожени за годеницата си, затова реших да използвам възможността. Джайлс може да отведе Алтея и после да продължи към дома си. Той помоли за разрешение да доведе невестата си в Крагдън след сватбата и аз дадох позволение — обяви Лъвското сърце. — Надявам се да одобриш това. Диърдри е само на седемнадесет години и безспорно ще се нуждае от подкрепата на друга жена.

— Ще бъда доволна тя да дойде в Крагдън. Надявам се да може да се приспособи към живота далече от Англия.

— Сигурен съм, че твоята помощ ще бъде оценена и от Джайлс, и от невестата му. Смятам да изпратя ескорта на Алтея до границата, за да съм сигурен, че ще стигнат безопасно на английска земя.

— Трябва ли? — запита Ванора.

— Да. Едуард е заблудил Алтея, че ще бъде посрещната с радост в Крагдън, и най-малкото, което мога да направя, е да се уверя, че ще стигне в Англия без никакви произшествия.

Ванора възприе думите му и се запита дали моментът е удобен, за да подхване темата за връщането на сър Рен и собствените й воини в Крагдън.

— Мислех — започна тя малко колебливо, — че в Крагдън липсват войници, които да го защитават. Тъй като нашите страни са в мир, какво ще кажеш да позволиш на сър Рен и воините от Крагдън да се върнат?

Намръщеното изражение на Лъвското сърце не предвещаваше нищо добро за нейната идея.

— Искаш да върна тук човек, който ме простреля? Няма да съм в безопасност в леглото си, ако сър Рен се върне в кулата.

— Ние сме в мир с Англия — напомни му тя.

— Остави това, Ванора — изрече уморено Лъвското сърце. — Няма да държа в кулата хора, на които не вярвам. Сър Рен е верен на Белия рицар. Щом изпратя Алтея до границата, мога да се съсредоточа върху намирането на този негодник и на онези, които му дават подслон.

Изгледа я остро.

— Ще ми спестиш много трудности, ако ми кажеш какво знаеш за него.

Ванора поклати отрицателно глава и се извърна. Най-големият й страх се беше върнал. Щом Лъвското сърце се върнеше, щеше да издири и да унищожи приятелите й. Налагаше се да намери сър Рен и да му каже да остане извън обсега на съпруга и.

— Какво ще направиш, ако намериш сър Рен и Белия рицар?

— Ще предизвикам Белия рицар и лично ще се бия с него. Ако не го убия, ще бъде затворен в тъмницата в Крагдън. Колкото до другите, може би ще бъда снизходителен и ще ги освободя, ако ми се закълнат във вярност. Но благосклонността ми не се простира върху Белия рицар — добави той сурово.