Уолтър Скот - Ричард Лъвското сърце

Жежкото сирийско слънце още не бе достигнало най-високата точка на хоризонта, когато рицарят на Червения кръст, напуснал своята далечна северна родина, и с войските на кръстоносците за Палестина, бавно яздеше през пясъчната пустиня, обграждаща Мъртво море, или както още го наричат, Асфалтовото езеро. Беше близо до мястото, където водите на Йордан се вливат във вътрешното езеро, което не се оттича.

През цялото ранно утро войнственият пътник се промъкваше между ридове и пропасти; най-сетне успя да се измъкне от тези отвесни и опасни стръмнини и пое през обширна равнина, където в старо време прокълнатите от Бога градове си бяха навлекли страшната мъст на Всемогъщия.

Умората, жаждата, опасностите из пътя — всичко беше забравено, когато пътникът си припомни ужасната катастрофа, превърнала прекрасната и плодородна Сидимска равнина в суха и мрачна пустиня. Някога това е бил земен рай, напояван от многобройни потоци, а сега на същото място се ширеше изгорен от слънцето безводен пущинак, обречен на вечно безплодие.

Докато съзерцаваше тъмната маса на леко набраздените води, пътешественикът се прекръсти и трепна: спомни си, че под тези бавни вълни лежат гордите градове 1 1 Имат се предвид градовете Содом и Гомора, наказани според Библията от Бога заради нечестивостта на гражданите. — Б.пр. , поразени от гръм небесен или от подземен огън. Останките им са били скрити от това море, което не дава живот на нито една риба, не носи на повърхността си нито една лодка и за разлика от другите езера не излива в океана нито една своя речица, сякаш страшното му ложе е единственото подходящо място за навъсените му води. Цялата околна местност, както и през дните на Мойсей, беше „сяра и сол; не я засяват, тя не отглежда нито плодове, нито треви“.

Слънцето осветяваше този безжизнен пейзаж с почти непоносима светлина и всичко живо сякаш се беше изпокрило от лъчите му освен самотната фигура, бавно движеща се през пясъците. Тази фигура изглеждаше единственото одушевено същество из цялата обширна равнина. Облеклото на конника и сбруята на коня не изглеждаха особено подходящи за пътешествие през тази страна. Бронята с дълги ръкави, стоманените ръкавици и стоманените наколенници явно не изглеждаха достатъчно сигурна защита, защото от шията на конника се провесваше и триъгълен щит, а стоманеният шлем със забрало имаше и яка от стоманени халки, които закриваха раменете и гърлото на рицаря, изпълваха пространството между бронята и шлема. Прасците, коленете, както и цялото му тяло, бяха закрити от броня, а нозете му — обути в стоманени обувки, направени от стоманени пластинки, от които се състояха и ръкавиците. Освен дългия, широк, прав и двуостър меч с дръжка във формата на кръст, на другия си хълбок рицарят имаше и голяма кама. За седлото бе прикрепена дълга пика със стоманен накрайник. По време на път това оръжие се отместваше назад и закрепеното на него малко знаменце ту се развяваше от слабия вятър, ту увисваше в тихо време. Цялото това тежко снаряжение бе прикрито от вехто наметало, което защищаваше бронята от изгарящите слънчеви лъчи. Без това наметало бронята щеше да се нажежи и да стане непоносима. На няколко места върху наметалото беше избродиран гербът на конника, който впрочем мъчно можеше да се схване напълно. Само можеше да се предполага, че бе изобразен легнал леопард с девиза: „Спя, не ме буди“. Същата рисунка се виждаше и върху щита на конника, макар и доста изтрита от многобройните удари. Плоският връх на тежкия му цилиндричен шлем не беше украсен с пера. Като запазваха напълно тромавото си защитно снаряжение, северните кръстоносци сякаш хвърляха предизвикателство и на климата, и на страната, в която бяха дошли да се сражават.

Конят не беше в по-добро положение. Той носеше тежко седло, обковано със стомана, допълвано отпред с нещо като ризница, а отзад — със стоманен похлупак, закриващ тялото на животното. От седлото висеше боздуган; към юздата бе прикрепена стоманена верижка; стоманена пластинка защищаваше главата на коня, в нея имаше отвори за очите и ноздрите, отгоре тя бе снабдена с конус, който стърчеше като рога на легендарния еднорог.

Рицарят и благородният му кон бяха свикнали с този тежък товар, станал нещо естествено за тях. Наистина мнозина западни рицари, пристигнали в Палестина, умираха, защото не можеха да свикнат със знойния климат; за други обаче климатът се оказваше безвреден и дори полезен.