Уолтър Скот: Ричард Лъвското сърце

— Много сме чували за този островен крал — пророни сарацинът. — Ти от неговите поданици ли си?

— В тази война съм един от съратниците му — отвърна рицарят — и високо ценя тази чест. Но макар че съм се родил на същия остров, на който той е владетел, аз не съм негов поданик.

— Какво искаш да кажеш? — изуми се сарацинът. — Нима на вашия малък остров има двамина крале?

— Точно така е — отвърна шотландецът (сър Кенет по рождение беше шотландец). — И все пак, макар че жителите от двете крайни части на острова често водят войни помежду си, нашата страна както виждаш, можа да събере толкова многобройна войска, че тя да отърси жестокия ярем, който вашият господар е наложил върху градовете на Сион.

— Кълна се в брадата на Саладин, това е безсмислена, детска прищявка! Досмешава ме като си помисля за простодушието на вашия велик крал, който идва чак дотук, за да завоюва пустини и скали и да се сражава с владетели, десеторно по-силни от него, вместо да въведе ред на своя остров, където с отсъствието си предоставя скиптъра на друг владетел. Вярвай, Кенет, преди да тръгнете на тази война, е трябвало да се подчините на властта на Ричард, вместо да изоставяте родината си да се раздира от междуособици.

— О, не, кълна се в небето, не! — бързо отговори Кенет, без да крие гнева си. — Ако кралят на Англия беше отложил кръстоносния поход до времето, когато ще стане господар на Шотландия, аз и всички истински шотландци нямаше да си мръднем пръста, за да свалим полумесеца от стените на сионските градове.

Щом произнесе тези думи, Кенет се усети и измърмори: „Ох, грехота, грехота! Бива ли аз, воинът на кръста, да споменавам за война между християнските народи?“

Макар и да не разбра съвсем ясно казаното, сарацинът все пак остана с впечатлението, че християните, както и мюсюлманите, са също раздирани от лични и междудържавни разпри, които трудно могат да се уредят. Но тъй като сарацинският народ издига учтивостта в култ, така го учи религията му, и извънредно много цени тактичността, емирът се престори, че не забелязва непоследователността на събеседника си — все пак в гърдите на Кенет кръстоносецът и шотландецът бяха в спор.

Колкото повече задълбаваха в пустинята, толкова повече се променяше пейзажът. Този път бяха свърнали на изток и бяха стигнали до стръмни и безплодни хълмове, които никак не разкрасяваха околността. Колкото по-навътре проникваха в мрачните потайности на планините, толкова по-лекомислени ставаха разсъжденията на емира, а когато въпросите му оставаха без отговор, той започваше високо да пее. Сър Кенет доста добре знаеше източните езици и разбираше, че песните на емира са посветени на любовта и с патетични фрази възхваляват красотата, толкова обичана от източните поети. Тези песни никак не подхождаха на сериозното и набожно настроение, най-подходящото за тази пустиня, пълна с изпитания. Противоречейки на себе си и на вярата си, сарацинът възпяваше и виното — този течен рубин, по израза на персийските поети, и в края на краищата веселието му стана толкова непоносимо за християнина, обхванат от съвсем противоположни чувства, че ако не бяха обетите за приятелство между тях, сър Кенет сигурно щеше да вземе мерки, за да умири спътника си. Понякога на кръстоносеца му се струваше, че до него язди палав и развратен дявол, който се мъчи да оплете душата му в своите мрежи и да го лиши от вечното спасение, като му внушава мисли за земни наслади и го лишава от неговото благочестие. А нали тъкмо сега и християнската вяра, и обетите му на поклонник изискваха от него разкаяние и религиозна вглъбеност! Той беше много смутен и не знаеше как да постъпи. Най-сетне наруши мълчанието си и с недоволен, гневен глас прекъсна песента на прочутия Рудаки, в която поетът уверява, че предпочита бенката върху гърдите на своята любима пред всички съкровища на Бухара и Самарканд.

— Приятелю сарацине — обади се рицарят, — не порицавам пристрастието ти към менестрелското изкуство и веселите стихове, макар че им отделяш прекалено внимание, а би трябвало да насочиш мислите си към по-възвишени неща. Но в тази долина, изобилна с дялови и демони, които молитвите на праведните хора са изгонили от човешките жилища в прокълнатото от Бога място, е редно пътешественикът да произнася молитви и да пее свещени псалми, а не песни за любовта и виното.

— Не говори така за великите сили — отвърна сарацинът. — Ти разговаряш с човек, който води произхода си от тези именно безсмъртни същества, които вашата религия толкова несправедливо оскърбява.