Уолтър Скот: Ричард Лъвското сърце

Двамата бойци станаха и напуснаха мястото на непретенциозната си закуска. Те учтиво си помагаха взаимно да надянат на конете такъмите и въоръжението, от които животните временно бяха освободени. Всеки воин, докато вършеше работата си или помагаше учтиво на своя спътник, любопитно оглеждаше снаряжението на новия си познат, като обръщаше внимание на всичко, което беше му направило впечатление по време на боя или просто в екипировката.

Преди да яхне коня, християнският рицар още веднъж пийна вода и изми ръцете си на извора.

— Бих искал да зная названието на този чудесен извор, за да го запомня завинаги — каза той на другаря си. — Никога не съм утолявал жаждата си с такава наслада, както днес.

— На арабски език този извор се нарича „Диамантът на пустинята“ — отвърна сарацинът.

— Достоен е за името си — отбеляза християнинът. — В моята родна долина има хиляди извори, но за нито един от тях няма да си спомням с такава благодарност, както за този самотен ручей, толкова необходим за живота.

Те яхнаха конете и продължиха пътуването си през пясъчната пустиня. Дневният зной бе намалял, лек ветрец облъхваше лицата им, но въпреки това бе още горещо. Сарацинът мълчеше, зает със задължението си на водач и се вглеждаше внимателно в очертанията на далечните хълмове, към които двамата се приближаваха бавно. Когато определи окончателно посоката, сметна, че може отново да продължи прекъснатия разговор. Този път беше по-откровен, отколкото бе прието сред неговия народ.

— Ти ме попита как се казва изворът, който прилича на живо същество, ала все пак е неодушевен. Извини ме, че ще попитам за името на спътника си, с когото споделих днес и опасността, и почивката си. Вероятно твоето име е прочуто из палестинските пустини?

— То още не е заслужило да се прослави — отвърна християнинът. — Воините на кръста ме наричат Кенет, рицар на Спящия леопард. В родината си имам и други титли, но те биха прозвучали странно за източното ухо. Позволи сега да попитам тебе, доблестни сарацине, кое от арабските племена се гордее, че си от неговото коляно и с какво име си известен ти?

— Кенет — отговори мюсюлманинът, — радвам се, че устните ми могат лесно да произнесат твоето име. Що се отнася до мен, аз не съм арабин, макар че произхождам от не по-малко диво и войнствено племе от арабското. Знай, рицарю на Леопарда, че се казвам Ширкоф, Планинския лъв, и че в Кюрдистан, където съм роден, няма по-благороден род от рода на Селджук.

— Чувал съм, че и вашият велик султан е от този род?

— Да. Да бъде благословен пророкът, който зачете нашите планини и прослави от недрата им човека, чиято всяка дума е — победа. Аз съм червей пред султана на Египет и Сирия, но и в моята родина името ми е достойно за уважение. Чужденецо, колко души доведе ти със себе си на тази война?

— С голяма мъка успях да събера десетина добре въоръжени конници с петдесетина оръженосци, като броим лъконосците и слугите, и то само с помощта на роднините и приятелите — отвърна сър Кенет. — Някои побягнаха от моето лишено от щастие знаме, други паднаха в боя, трети умряха от болест и само един оръженосец остана жив, но и той е легнал болен. Поклонничеството си при отшелника предприех, за да се помоля за неговото здраве.

— В моя колчан има пет стрели — промълви Ширкоф — и всяка е с орлово перо. Ако пратя една от тях до моето племе, ще пристигнат хиляда въоръжени конници, ако пратя втора — ще пристигнат още толкова. Ако изпратя и петте стрели, под моя команда ще дойдат пет хиляди души, а ако изпратя лъка — десет хиляди въоръжени конници ще преорат с копита пясъците на пустинята. А ти с твоите петдесетина конници си се решил да тръгнеш срещу страна, където аз минавам за един от незначителните владетели!

— Но нали знаеш, сарацине — недоволно възкликна рицарят, — че една стоманена ръкавица може да смачка цял рой оси!

— Да, но първо трябва да ги събереш в дланта си — каза сарацинът с многозначителна усмивка, която би могла да развали доскорошната им дружба, поради което побърза да смени темата: — Но нима храбростта толкова високо се цени сред християнските владетели, че ти, който нямаш нито богатство, нито бойци, можеш да бъдеш мой покровител, както преди малко твърдеше и поръчител в стана на твоите събратя?

— Знай, сарацине — отвърна християнинът, — че рицарската титла и благородническата кръв дават право на човек да заеме място до най-могъщите крале и да се равнява с тях във всичко освен в кралската власт. Ако самият Ричард Английски оскърби честта на рицар, макар и беден, колкото съм аз, и той дори не може да му откаже да се бие с него на дуел.