Уолтър Скот: Ричард Лъвското сърце

Източният воин се държеше изискано и малко тържествено. Отчасти това се дължеше на сдържаността, която помага на хората с пламенен темперамент да обуздават естествените си пориви, отчасти — на чувството за собствено достойнство, което придаваше известна церемониалност на цялото му поведение.

Високомерното съзнание за собствено превъзходство в не по-малка степен бе присъщо и на европейския му познат, но при него то се изразяваше другояче. Същото чувство, което диктуваше на християнския рицар смелост, лека грубоватост и безгрижие, даващи да се разбере, че си знае цената и не го е грижа за мнението на околните, предписваше на сарацина по-изискано и тържествено поведение. По едно време той не се стърпя, като гледаше как рицарят яде с голям апетит и завърши закуската си доста след него, и рече:

— Храбри християнино, нима подобава на човек, който толкова мъжествено се сражава, да яде като куче или като вълк? Дори неверникът евреин би трепнал от отвращение при вида на храната, която ти ядеш. Зная, твоят обичай ти я разрешава; както пък, от друга страна, те задължава да се ожениш само за една жена, все едно дали тя е здрава или болна, бездетна или многодетна, дали носи на трапезата и на постелята ти радост и утеха, или оплаквания и свади.

— Знай, сарацине — възрази гневно рицарят, — че ти кощунствено порицаваш Божиите дарове, хляба наш насъщен. Освен това знай, че любовта, свързваща рицаря с една-единствена жена е истински скъпоценен камък, а привързаността, с която ти даряваш своите жени робини, по сравнение с тази любов струва колкото отломките на строшен диамант. Вярвай, ако беше видял жените на Европа, пред които ние, рицарите, даваме обет за вярност и преданост, завинаги би намразил жалките чувствени робини на своя харем.

— Чувал съм, че западните воини изпадат в такова безумие — отвърна емирът. — Винаги съм мислил, че тези обети са един от признаците на лудостта, която ги тласка насам, уж за да завладеели някакъв празен гроб. Но познатите ми франки толкова превъзнасяха красотата на своите жени, че ми се искаше да видя с очите си тези чаровници, които превръщат храбрите рицари в свои играчки.

— Ако не бях поел сега на поклонение, с гордост щях да те заведа, храбри сарацине, в лагера на Ричард Английски, рицарят, които високо цени благородството на врага. Там щеше да видиш изящните хубавици на франция и Британия. Малко са, но блясъкът им е десетки хиляди пъти по-силен от цели купища диаманти, подобни на този от твоя пръстен.

— Кълна се в камъка на Кааба, ще приема предложението ти със същото удоволствие, с което ми го правиш, ако отложиш своето пътуване. Вярвай, храбри назаретянино, много по-добре ще е, ако обърнеш коня си към лагера на своя народ, защото да се запътиш сега за Йерусалим без охранителна вула е все едно да тръгнеш доброволно на смърт.

— Имам охранителна вула — отвърна рицарят, като извади един пергамент. — Има собственоръчния подпис и печат на Саладин.

Щом видя печата и подписа на прославения султан на Египет и Сирия, емирът преклони глава до земята. С дълбоко уважение той целуна документа, притисна го до челото си, после го върна на християнина с думите:

— Безразсъдни франко! Ти съгреши и против себе си, и против мен, като не ми показа този ферман, когато се срещнахме.

— Но нали ти се беше устремил срещу мен с вдигнато копие — възрази рицарят. — Ако ме беше нападнал цял отряд сарацини, нямаше да е срамно да им покажа документа. А когато си имам работа със самотен противник, подобно нещо не ми прилича.

— Да не спорим, братко — примирително рече сарацинът.

— Познавам отшелника, при когото си се запътил. Този Теодорих се ползва с покровителството и на турци, и на араби. Понякога той изпада в странно състояние, но общо взето се държи добре и служи на своя пророк. Затова той заслужава защитата на тогова, който е бил пратен…

— Кълна се в Светата дева, сарацине — възкликна рицарят, — ако посмееш да сравниш с нашия Бог и Неговия син пастира на камили от Мека, аз…

По цялото тяло на емира сякаш премина искра, но гневът му трая не повече от миг и отговорът му излъчваше достойнство, спокойствие и мъдрост.

— Не оскърбявай тогова, когото не познаваш — рече той.

— Ние почитаме основателя на твоята религия, макар че порицаваме учението, измислено от вашите свещеници. Самият аз ще те заведа до пещерата на отшелника, която едва ли ще намериш без моя помощ. А докато яздим до там, нека оставим на моллите и на калугерите да спорят за божествения произход на нашите религии, а ние да разговаряме за неща, които приличат на млади воини — за битки, за прекрасни жени, за остри мечове и бляскаво оръжие.