Стиховете от „Кентърбърийски разкази“ са преведени от Ал. Шурбанов. Стиховете от пиесите на Шекспир „Веселите уиндзорки“, „Укротяване на опърничавата“ и „Сън в лятна нощ“ са преведени от Валери Петров.
ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ „КЕНИЛУЪРТ“
Известен успех, действителен или въображаем, постигнат при изобразяването на кралица Мария, естествено подтикна автора да се заеме с един подобен опит и по отношение на нейната сестра и враг — прославената Елизабет. Той обаче е длъжен да заяви, че не е пристъпил към тази задача със същото чувство. Самият Робъртсън искрено уверява, че и той е изпитал предубеждението, с което всеки шотландец, без да иска, се отнася към тази тема. А щом един тъй свободен от предразсъдъци историк може да твърди това, то скромният писател на исторически романи не би дръзнал да го отрече. Но той вярва, че този предразсъдък, тъй естествен за него както въздухът в родния му край, не му е повлиял особено силно при създаването на образа на Елизабет Английска. Аз се постарах да я изобразя едновременно като разсъдлив и великодушен суверен, и като жена, способна на силни чувства и страсти, колебаеща се между съзнанието за високия си сан и моралното си задължение към своите поданици, от една страна, и привързаността си към един благородник, който поне по външните си качества напълно е заслужавал нейното благоразположение — от друга. Интригата на романа обхваща онзи период от историята, когато внезапната смърт на първата графиня Лестър открива за славолюбивия й съпруг възможността да сподели короната със своята господарка.
Възможно е клеветата, която рядко е благосклонна към паметта на високопоставените личности, да е обрисувала характера на Лестър по-черен, отколкото е бил в действителност. Но всички съвременници почти едногласно изказват най-мрачни подозрения относно смъртта на злощастната графиня, настъпила в един крайно благоприятен момент за задоволяване амбициите на нейния възлюбен. Ако можем да се доверим на Ашмоуловото писание „Старините на Бъркшир“, то преданията, обвиняващи Лестър в убийството на жена му, са повече от основателни. В следващия откъс читателят ще намери източниците, от които се ползвах за написването на романа:
„При западния край на църквата се намират развалините на сграда, принадлежала някога (по сведенията на някои като място за заточение или отшелничество) на монасите от Абингдън. При закриването на манастира гореспоменатата сграда била прехвърлена във владение на някой си Оуен, струва ми се, тогавашния господар на Годстоу.
В банкетната зала над камината открих герба на Абингдън, гравиран върху камък — а именно: чаша за вино между четири птици без крака; и още един герб — а именно: лъв, изправен на задните си лапи, и няколко гравирани върху камък митри. В гореказаната сграда има също и една стая, наречена «стаята на Дъдли», в която е била умъртвена съпругата на граф Лестър, а самата история се разказва ето как:
Робърт Дъдли, граф Лестър, рядко красив и добре сложен мъж, бил пръв любимец на кралица Елизабет и мълвата съвсем естествено твърдяла, че ако той е ерген или вдовец, кралицата ще го направи свой съпруг. Ето защо, за да се освободи от всякакви пречки, той заповядал, или може би с нежни молби и ласкави уверения заставил жена си да се настани скришом в дома на неговия слуга Антъни Фостър, който тогава живеел в гореспоменатата вече сграда; наредил също така на сър Ричард Варни (вдъхновител на този кроеж) и той да отиде там и от първо да се опита да я отрови, а ако не успее в това, да я прати на оня свят по какъвто и да е друг начин. Това със сигурност се потвърждава от сведенията на доктор Уолтър Бейли, завършил Ню Колидж и по същото онова време професор по медицина в Оксфордския университет; за това, че отказал да отнеме живота на графинята чрез отрова, графът се постарал да го отстрани от длъжността му в двореца. Този човек със сигурност потвърждава, че заговорниците от Къмнър хол са възнамерявали да отровят нещастната невинна лейди, малко преди да я убият. А това са се опитали да сторят по следния начин: виждайки добрата лейди постоянно тъжна и унила (от начина, по който се отнасяли с нея, тя добре разбирала, че смъртта й не е далече), те започнали да й внушават, че болестта й е само един пристъп на меланхолия и лошо настроение и настояли да изпие някакво лекарство, което тя обаче решително отказала да приеме.
Читать дальше