Уолтър Скот - Кенилуърт

— Но, господин пътешественико, трябва да ви се е случила беда, щом викате стопанина да сподели с вас някаква си кварта вино. Та това, кажи-речи, е само една глътка. Да беше галон 4 4 Мярка за течности, равна на 4,54 л. , може би щяхте да се нуждаете от моята помощ, без това да накърни славата ви на пияч.

— Не се безпокой за мен — отвърна гостът. — Аз ще изпълня своя дълг, както подобава на човек, намиращ се на пет мили от Оксфорд; не мисли, че съм се върнал от полето на Марс, за да се позоря пред последователите на Минерва.

Докато се водеше този разговор, ханджията, с професионалната си сърдечност и радушност, въведе госта в просторно, ниско помещение, където седяха няколко души, разделени на малки групички — едни пиеха, други играеха карти, някои разговаряха, а тези, на които работите им налагаха да стават рано на другия ден, довършваха вечерята си и разискваха с прислужника къде и как ще ги настани за нощуване.

Влизането на непознат човек естествено привлече вниманието на останалите посетители. Те го огледаха равнодушно и направиха следния извод: гостът е от онези добре сложени и с правилни черти на лицето хора, които обаче в никакъв случай не можеш да наречеш красиви и с които, дали заради израза им, тона на гласа или походката и маниера, не изпитваш особено желание да общуваш. Държането на непознатия оставяше впечатление за една престорена самоувереност, сякаш той бързаше колкото може по-скоро да си спечели внимание и уважение, страхувайки се, че ще му бъдат отказани, ако веднага не предяви правата си над тях. Беше заметнат с пътнически плащ, изпод който се виждаше красиво късо вталено палто, обшито с дантели и препасано с кожен пояс, в който бяха затъкнати меч и чифт пищови.

— Както виждам, сър, пътувате добре въоръжен — каза ханджията, поглеждайки към оръжието, докато поставяше на масата поръчаното от пътника вино.

— Да, ханджийо, в моменти на опасност оцених ползата от тези мои спътници и за разлика от вашите съвременни благородници не се разделям с тях в минутата, когато вече не са ми нужни.

— Така ли, сър? — възкликна Джайлс Гозлинг. — В такъв случай вие трябва да сте от Нидерландия, страната на пиките и аркебузите 5 5 Старинно огнестрелно оръжие. ?

— Бил съм и по високи, и по ниски земи 6 6 Игра на думи — Нидерландия означава буквално „ниски земи“, както всъщност е и английското название на тази страна. , приятелю, по просторни и широки, по далечни и близки. Но нека вдигна за твое здраве чаша от твоето вино. Налей и на себе си, ти пък да пиеш за мое здраве. И ако се окаже; че виното ти не е от най-добрите, пак го изпий, щом сам си го направил такова.

— Да не е от най-добрите ли? — възкликна Джайлс Гозлинг, като пресуши чашата на един дъх и примлясна с неизразимо удоволствие. — По-добро вино от това не знам, такова няма дори и в „Трите жерава“ във Винтри, доколкото ми е известно. И ако вие, сър, намерите по-добро от това в Херес или на Канарските острови, кълна се, че докато съм жив, няма да се докосна нито до вино, нито до пари. Ето, вдигнете го към светлината и вижте какви искри танцуват в златистата течност, като прашинки в слънчев лъч. Но по-добре е да точиш вино на десет селяка, отколкото на един пътник. Е, кажете, ваше благородие, харесва ли ви виното?

— Приятно, е ханджийо, и е чисто, да си призная. Но за да разбереш какво значи хубаво вино, трябва да го пиеш там, дето вирее лозата. Повярвай ми, твоите испанци са твърде умни, за да ти изпратят най-доброто си грозде. Че какво, ей това твое вино, което ти смяташ за най-превъзходно, в Ла Коруна или в пристанището Санта Мария ще го сметнат за най-обикновена шира. Трябва да попътуваш малко, стопанино, ако искаш да проникнеш в дълбоките тайни на бъчвите и буретата.

— Право да ви кажа, синьор гостенино — отвърна Джайлс Гозлинг, — ако тръгна да пътувам по света само защото съм недоволен от това, което мога да намеря тук, у нас, струва ми се, че напразно ще гоня вятъра. Освен това, смея да ви уверя, не са малко онези глупаци, които отвръщат нос от хубавото вино, без някога да са вдишвали друг въздух освен мъглите на стара Англия. Затова аз казвам — бог добро да дава на моето огнище!

— Невежи и дребнави са ти мислите, стопанино — рече непознатият. — Сигурен съм, че не всички твои съграждани разсъждават така плиткоумно. Тук сред вас не може да няма, струва ми се, някой и друг от онези храбреци, които са взели участие в морския поход до Вирджиния или пък са прескочили поне до Нидерландия. Я си понапрегни малко ума. Нямаш ли приятели в чужди краища, от които би ти било приятно да получиш новини?