Кони Мейсън - Лъвското сърце

Ванора не можа да каже нищо. Затваряйки очи, тя започна да се моли за собствената си безопасност, както и за верните си защитници. Най-малкото, помисли тя, Лъвското сърце нямаше намерение да убива воините на Крагдън. Смяташе да убие само Белия рицар. Дано господ даде, замоли се Ванора, той да не намери онзи, когото търси.

Времето стана студено и мрачно още на следващия ден. Лъвското сърце се страхуваше, че ако скоро не отпрати Алтея, ще трябва тя да остане в Крагдън за през зимата. С тази мисъл в ума той се обърна към сър Джайлс на следващата сутрин.

— Спомена желанието си да се върнеш в Англия, за да се ожениш за годеницата си, Джайлс. За тази цел реших да те натоваря да придружиш Алтея.

— Мислиш ли, че е разумно да оставяш Крагдън с толкова малко защитници? — запита Джайлс.

— Ако не пратя Алтея у дома й сега, може да остане тук цяла зима. Щом тя се върне в селото си, ти можеш да продължиш към твоя дом. Мога да отделя само двама войници да ви съпровождат, но лично ще ви изпратя до границата. Щом стъпите на английска земя, би трябвало да не срещнете затруднения.

— Родителите ми ще се зарадват да ме видят най-накрая оженен — каза Джайлс. — Страхувам се само, че те оставям с малко хора. Ще мине поне месец, преди да мога да се върна в Крагдън.

— Сега никаква опасност не заплашва Крагдън, Джайлс. Моментът е удобен да доведеш невестата си. А и домът ти не е далече от селото на Алтея.

— Кога тръгваме? — запита Джайлс.

— След два дни. Избери двама мъже да ви придружават и вземи достатъчно храна, за да ви стигне за целия път. Ще имате нужда и от палатка за удобството на Алтея.

— Ще се погрижа за всичко, лорд Лъвско сърце.

За всичко освен за Алтея, помисли Лъвското сърце, когато забеляза обекта на своите мисли да пресича залата. Събирайки сили за конфронтацията, той я изчака да се приближи до него.

— Вече всичко е готово, Алтея — каза той.

— Кое е готово? — запита тя предпазливо.

— Ще напуснеш Крагдън след два дни. Сър Джайлс и двама войници ще те придружават.

Изражението на Алтея стана буреносно.

— Не! Не можеш да ме отпратиш сега. Времето е твърде несигурно. Може да ме пращаш на смърт.

— Съмнявам се. Ще ви изпратя до границата, за да съм сигурен, че няма да ви се случи нищо лошо.

— Защо не мога да остана в Крагдън? Говори ли със сър Джайлс да се ожени за мене?

— Да, но той отклони предложението ми.

— Отклонил го? Може би аз би трябвало лично да говоря с него.

— Той е вече сгоден, Алтея. Всичките хитрости, които имаш на разположение, не влияят нито върху Джайлс, нито върху мене. Съжалявам, че нещата се стекоха така, но ти беше доведена тук с очаквания, които аз не мога да удовлетворя.

Докато Лъвското сърце говореше с Алтея, Меър и Ванора правеха планове в дневната.

— Лъвското сърце възнамерява да съпроводи сър Джайлс и Алтея до границата с Англия — разкри Ванора. — Докато го няма, ще намеря сър Рен и ще му кажа да гледа да не се мярка пред очите на Лъвското сърце.

— Мислех, че отец Кадък те е разубедил от тази глупава идея.

— Опита се, но няма да се откажа. Кълна се, Меър, това е последният път, когато обличам броня и излизам от кулата без придружител.

Веждите на Меър се вдигнаха.

— Значи си доволна като съпруга на Лъвското сърце?

— Бих могъл да бъда — изрече замечтано Ванора.

Скръствайки ръце на огромната си гръд, Меър я изгледа самодоволно.

— Знаех, че отец Кадък беше прав да настоява Лъвското сърце да се ожени за тебе. Съпругът ти не е лош човек, въпреки английското си наследство. Макар че много го дразниш, той не е вдигнал ръка срещу тебе. Повечето съпрузи не са толкова снизходителни. Обичаш ли го, агънце?

— Нямах намерение да се влюбвам в него, но сърцето невинаги се подчинява на разума. Не знам кога се влюбих в него или как; само знам, че искам да ме обича толкова, колкото и аз го обичам, а това никога няма да се случи.

— Какво те прави толкова уверена? — предизвика я Меър. — Лъвското сърце сам си е господар. Нямаше да се ожени за тебе, ако нямаше чувства към тебе. Можеше да заповяда на хората си да изведат отец Кадък от дневната и да постъпи с тебе както си иска, без благословията на брака.

— Предполагам — изрече Ванора със съмнение.

— Не съм забелязала Лъвското сърце да се възползва от любовницата си — добави Меър. — Връща я в Англия, нали? Предсказвам дълъг и щастлив живот за вас двамата, агънце. Нямам търпение да друсам децата ви на коленете си.

— Може би имаш право, но има още нещо, което стои между нас.