Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Както знаете, годежът беше устно договорен между Дафид и баща ми, но знам, че ще се науча да го обичам.

Отец Кадък не изглеждаше убеден.

— Ще се моля бог да ти даде сили да се противопоставиш на съблазънта на Лъвското сърце, защото се страхувам, че това е замислил той за тебе.

Само ако знаехте, отче, помисли Ванора, припомняйки си твърдото решение на Лъвското сърце да я има в леглото си.

— Знаехте ли, че Дафид е пленен и затворен в тъмницата на Крагдън? Лъвското сърце възнамерява да го екзекутира.

Отец Кадък пребледня и бързо се прекръсти.

— Господ да пази всички ни. Ще се моля за безсмъртната му душа.

— Още не е умрял, отче. Може би трябва да се помолите да избегне съдбата, която му е приготвил Лъвското сърце.

— Така и ще направя, дете. Кураж, не всичко е загубено. Ще бъда в параклиса, ако имаш нужда от мене.

Ванора спусна резето на вратата, след като свещеникът излезе, за да се облече без страх, че Лъвското сърце ще нахлуе в спалнята й. Никога повече нямаше да допусне да остане насаме с него. Той беше твърде силен, твърде мъжествен, прекалено сексуално привлекателен, за да остане безразлична. В сравнение с Дафид, когото никога не беше дори целунала, Лъвското сърце беше олицетворение на греха.

Не биваше да се остави той да я въведе в изкушение.

Дори за да спаси живота на Дафид ли, запита едно гласче у нея.

Тук се криеше дилемата й. Имаше ли избор? Не би могла да се понася, ако оставеше Дафид да умре, докато начинът да го спаси беше на нейно разположение. Ако се отдадеше на Лъвското сърце, това беше твърде малка цена в сравнение с живота на годеника й. От нейната девственост нямаше да има голяма полза, ако Дафид умре. Тази мисъл породи друга. Той вече вярваше, че Лъвското сърце е отнел невинността й.

Решението й обаче не беше лесно. Преди да се съгласи да легне с Лъвското сърце, беше решена да потърси и други начини да спаси Дафид. Молеше се дано търпението на англичанина да издържи.

Малко по-късно тя се опита да посети Дафид и беше отпратена. Задълженията я държаха заета чак докато прислужниците не започнаха да подреждат масите за вечеря. След това тя пак се опита да посети годеника си.

— Позволете ми да му занеса малко храна — помоли тя стража. — Дори затворниците ядат.

— На затворника не му липсва храна — отговори стражът.

— Какво лошо има да го посетя? — възрази Ванора.

— Лъвското сърце решава — отвърна стражът, явно без да се трогва от молбата й.

Сложила ръце на кръста, тя изрече:

— Много добре, ще отнеса молбата си до него.

— Искали сте да говорите с мене, милейди?

Чувайки гласа на Лъвското сърце, Ванора се извърна и застана пред него.

— Искам да видя Дафид. Откъде да знам, че към него не се отнасят зле?

— От това, че аз казвам, че е така.

— Не ти вярвам!

Той я хвана за лакътя и я поведе далече от тъмницата.

— Ела. Време е за вечеря.

Тя упорито отказа да помръдне от мястото си.

— Кога мога да видя Дафид?

— Не е достоен за тебе.

— Как можеш да говориш така? Не го познаваш.

— Обичаш ли го?

— Той е моят годеник.

— Не те питах това. Питах те наистина ли го обичаш.

— Ра… разбира се. Мой дълг е да обичам годеника си.

Отговорът й като че ли му хареса.

— Реши ли да приемеш предложението ми?

Тя поклати отрицателно глава.

— Ще реша, след като говоря с Дафид, не преди това.

— Упорито момиче — изръмжа Лъвското сърце, привличайки я към себе си. Щеше да я целуне, ако тя не беше обърната лицето си настрани.

— Стражът — изсъска тя. — Не ме излагай пред хората си.

— Повечето жени биха сметнали за чест да станат мои любовници. Дори кралят си има любовници.

— Ти не си крал — изрече Ванора с надменно презрение.

Смях избоботи в гърдите на Лъвското сърце. Изтривайки сълзите, които бяха избили в очите му, той каза:

— Как само ме дразниш, момиче. Нямам търпение да те имам гърчеща се под мене. Ела, яденето ни очаква.

— Кога ще ми позволиш да посетя Дафид? — настоя Ванора.

— Никога. Освен ако — добави той с глас, напрегнат от желание — не дойдеш тази нощ в леглото ми.

— Значи сме в задънена улица, сър рицарю, защото трябва да видя Дафид, преди да взема решение.

— Предлагам да вземеш решение преди насрочената екзекуция на годеника ти.

Ванора пребледня и замря.

— Определил ли си я вече?

— Да. Главата му ще падне от раменете след три дни. Само ти можеш да предотвратиш смъртта му.

— Копеле! — изсъска тя. — Тласкаш ме твърде далече.