Кони Мейсън - Лъвското сърце

Извърна се рязко и се отдалечи.

Лъвското сърце не можа да попречи на усмивката да повдигне ъгълчетата на устата му. Да, беше я тласнал право в леглото си. Угризението на съвестта, което почувства, бързо беше задушено, когато си представи Ванора легнала под него, прекрасните й руси коси разпилени по възглавницата, а членът му заровен дълбоко в нея.

Инстинктивно знаеше, че тя щеше да бъде много страстна, и сериозно възнамеряваше да изследва страстта й възможно най-пълно. Не беше егоистичен любовник. Щеше да направи така, че тя да изпита удоволствие, и щеше да я въведе нежно в секса. Не беше похитител на жени. Използването на принуда срещу същества, по-слаби от него, не му беше присъщо; предпочиташе жените покорни и изпълнени с желание. Гордееше се, че следва рицарския кодекс на честта. Никога не беше изнасилвал жена и не се беше натрапвал на нежелаеща девица. Съблазняването обаче беше изкуство, което прилагаше без вина или самообвинения.

Дафид не заслужава Ванора, реши Лъвското сърце. Съмняваше се дали да го екзекутира, дори ако тя остане непреклонна. В едно нещо обаче беше сигурен: Дафид нямаше да притежава Ванора. Този мъж не оценяваше изключителните й качества.

След една неспокойна нощ Ванора се взираше през прозореца навън към сивото небе и проливния дъжд, увивайки се по-плътно в наметалото си, за да прогони студа. Крагдън беше приятно място през по-голямата част от времето, но дебелите каменни стени не можеха да спрат влагата. Само днешният и утрешният ден оставаха, преди Дафид да бъде обезглавен, и тя единствена можеше да предотврати тази трагедия. Това беше тежко бреме.

Още повече я безпокоеше това, че не можеше да престане да се пита какво би било да се люби с Лъвското сърце. Привличането помежду им беше интензивно, макар че тя би го отрекла с всички сили. Неговите целувки я караха да трепери от копнеж за нещо, което знаеше, че е порочно, а ръцете му по нея извикваха в ума й греховни мисли. Извръщайки се от прозореца, Ванора притисна по-плътно наметалото към себе си и излезе от стаята. Трябваше да се види с Дафид, преди да отговори на ултиматума на Лъвското сърце. Дафид щеше ли да пожелае тя да приеме неприличното предложение на англичанина? Или по-скоро би умрял, вместо да види годеницата си обезчестена? Тя се надяваше да може скоро да му зададе тези въпроси.

Залата беше доста оживена, когато Ванора седна да закуси след утринната литургия. Лошото време не позволяваше да се работи навън и групи мъже седяха край огнището, убивайки времето с игра на зарове и карти. Лъвското сърце не се виждаше никакъв.

Една прислужничка сложи пред нея хляб, сирене и бира и тя се нахрани добре. Видя Меър и я повика да дойде при нея.

— Какви новини има от Луелин? — запита Ванора с тих глас.

— Нищо не съм чувала — отвърна Меър. — Може би трябва да питаш отец Кадък. Беше вчера в селото.

— Къде е Лъвското сърце?

— Излезе с ловците рано сутринта.

— Сигурно ще се върне изморен, премръзнал и в лошо настроение — предсказа Ванора.

Тя прекара цялата сутрин да надзирава правенето на свещи, но не беше забравила съвета на Меър да пита отец Кадък за новини от Луелин. По-късно същия ден го потърси в параклиса.

— Какви новини имате от Луелин? — запита го тя тревожно.

— Никакви, дете. Никой като че ли не знае къде е отишъл. Армията му се разпиля.

— Колко странно. Англичанинът ще остане господар на Крагдън, ако Луелин се откаже от борбата, а това не предвещава нищо добро за Уелс и за нашите хора. Ако Луелин изостави Крагдън на англичаните, ще избягам.

— Не прибързвай, дете — предупреди я отец Кадък. — Не всичко е загубено.

— Лъвското сърце позволи ли ви да посетите Дафид?

Отец Кадък въздъхна.

— Не. Няма ми доверие. Както добре знаеш, никой досега не е избягал от тъмницата.

— Да, отче, знам. Дафид е обречен и аз съм единствената, която може да го спаси.

— Как, дете? Какво можеш да направиш, което аз не мога?

Ванора нарочно не каза на добрия свещеник какви са условията на Лъвското сърце, защото се страхуваше да не би той да се спречка с англичанина и да си навлече гнева му. Не мислеше, че Лъвското сърце физически ще нарани отеца, но с англичаните не можеше да бъде сигурна в нищо.

— Простете, отче, но трябва да вървя. Докато Лъвското сърце го няма, може би ще успея да убедя стражата да ме пусне в тъмницата.

Макар на отеца да му се беше сторило странно, че тя не отговаря на въпроса му, той изрече:

— Бог да е с тебе, дете.