Кони Мейсън - Лъвското сърце

Ванора се върна в кулата под проливния дъжд. Хладният бриз предвещаваше края на лятото, но тя не очакваше с нетърпение идването на зимата. Ако бъде принудена да напусне Крагдън, не знаеше как ще оцелее, освен ако не потърси подслон у някой от съседите си.

Стражът не беше по-склонен да я пусне да посети Дафид, отколкото предния ден. Тя нерешително се извърна и се прибра в залата. Тъкмо беше седнала пред огнището и беше взела бродерията си, когато Лъвското сърце и ловците нахлуха в залата.

— Бира! — викна той приближавайки се към огнището и протягайки ръце към огъня. — Ужасен ден — оплака се неизвестно на кого.

Ванора не каза нищо, докато той сваляше наметалото си и се обръщаше с гръб към огъня, но не можа да откъсне поглед от него. Туниката и панталонът му бяха мокри, обгръщайки мускулестото му тяло и краката му като втора кожа. Като го виждаше така, не й беше възможно да отрече, че той представлява прекрасен образец на мъжественост. Висок и едър, със здрави мускули по гърдите, тънка талия и тесен ханш, той притежаваше гъвкавата грация на лъв, съчетана със силата на бик. Беше упорит, непредсказуем и арогантен. Когато си наумеше нещо, нищо не беше в състояние да го отклони от пътя му.

— Да не би да ми е пораснала опашка? — запита той.

Ясно осъзнавайки, че се е зазяпала в него, Ванора върна вниманието си към бродерията.

— Всички дяволи имат опашки, нали?

— Играеш си с мене, момиче. Премръзнал съм, умирам от глад и нямам настроение за обидите ти. Като господарка на кулата твое задължение е да се погрижиш за удобството ми.

Ванора остави бродерията си и стана.

— Ще кажа на прислужниците да занесат вана и гореща вода в стаята ти.

— Вечеряла ли си?

— Не.

— Тогава ще вечеряш с мене в стаята ми, след като се изкъпя.

Тя го изгледа втренчено.

— Нямам апетит.

— Тогава можеш да задоволиш моя. — Той тръгна към стълбите, обърна се рязко и изрече с глас, който не търпеше възражения: — Не ме карай да чакам.

Ванора се ужасяваше от мисълта за още един сблъсък с Лъвското сърце. Само утрешният ден оставаше от трите дни, които той й беше дал да реши дали Дафид ще живее. Тя би могла да избяга, но това щеше да бъде избор на страхливец и нямаше да реши нищо. Бягството нямаше да помогне на Дафид, нито пък щеше да й помогне по-лесно да понася живота си.

Отиде в кухнята да поръча храна и вана за Лъвското сърце, после бавно се изкачи по стълбите към дневната. Алън беше с Лъвското сърце, приготвяше му чисти дрехи и му помагаше да се съблече. Тя спря пред прага на стаята, забелязвайки голите гърди на Лъвското сърце, и щеше да избяга, но той също я забеляза.

— Влез — заповяда той. — Можеш да си вървиш, Алън — обърна се към оръженосеца си. — Ще вечеряме, след като се изкъпя.

Прислужниците пристигнаха с ваната, горещата вода, сапуна и кърпите. Напълниха ваната и побързаха да излязат, без да поглеждат към Ванора.

— Можеш да ми изтриеш гърба — каза Лъвското сърце, сваляйки панталоните си без никакъв намек за смущение.

Ванора се извърна с пламнали бузи.

— Е, чакам.

Тя хвърли бегъл поглед през рамо, облекчена да види, че Лъвското сърце е седнал във ваната, свил дългите си крака така, че коленете почти докосваха брадичката му. Приближавайки се предпазливо към ваната, тя взе сапуна и насапуниса кесията за къпане. После я притисна към гърба му и започна да я движи в кръг. Почувства как мускулите му се напрягат, усети тръпката, която пробяга по него при допира й, и преглътна мъчително.

— За бога — изръмжа той, хващайки китката й, за да я дръпне към себе си и да я вижда. — Какво правиш с мене, жено?

— Нищо! Само изпълнявам заповедите ти. Нараних ли те? — запита тя сладко.

Той бръкна във водата, напипа кесията за къпане, която тя беше изпуснала, и я пъхна в ръката й.

— Измий ми гърдите.

Пръстите на Ванора стиснаха плата.

— Пусни ми ръката.

В мига, когато натискът отслабна, тя запрати кесията в лицето му. Обърна се и побягна. Изгуби скъпоценно време, опитвайки се неуспешно да вдигне резето с хлъзгавите си от сапуна ръце. Когато опита отново, ръката й беше отметната настрана.

Извръщайки се, тя се озова лице в лице с Лъвското сърце в цялата му разкошна голота… гол и напълно възбуден. Не искаше да се заглежда в него, но не можеше да гледа другаде. Ако това искаше той да вкара в нея, беше сигурна, че няма да оживее, за да разказва.

Изражението и сигурно беше издало страха й, защото Лъвското сърце подпря с пръст брадичката й и повдигна лицето й към себе си.